Дупяк

Дупяк Δισπηλιό
— село —
Църквата „Свети Николай“
Дупяк 40.480556, 21.2875 Дупяк Дупяк
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Костур
Географска област	Пополе
Надм. височина	620 m
Население	1186 души (2001 г.)
Дупяк в Общомедия

Дýпяк (на гръцки: Δισπηλιό, Диспилио, катаревуса: Δισπηλιόν, Диспилион, до 1926 година Δουπιάκοι, Дупяки^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

Селото се намира на 7 километра югоизточно от демовия център Костур (Кастория) на южния бряг на Костурското езеро на пътя от Костур за Хрупища (Аргос Орестико), в подножието на планината Диминик (Петрадес).

Етимология

Името на Дупяк идва от двете пещери (дупки), разположени до селото в Диминик.^[2][3] Името Дупяк, Дупек идва от дупа, по-старата форма на дупка, + наставката -як, -ек. Името Дупяк, Дупек носи дол в землището на Свелинос, Сярско.^[4]

В 1926 името е преведено на гръцки – Диспилион, буквално „две пещери“. Едната пещера е благоустроена и се нарича Духло (Ντούχλο, Ντούχλος).^[5] Северозападно от селото е Диминишката пещера.^[6]

В селото има четири интересни моста с традиционна архитектура – Гьоле (Γκιολέ), Чешме (Τσεσμέ), Влака (Λάκος) и Крайна вода (Γκρανοβόντα).^[5] Чешмата в западния край на селото също се казвала Крайна вода.^[7]

История

Неолит

Възстановката на неолитното селище

 Основни статии: Дупяшко неолитно селище и Дупяшки екомузей

В 1932 година по време на суха зима Костурското езеро се отдръпва и разкрива останки от значително праисторическо селище. Гръцки археолози под ръководството на Антониос Керамопулос започват разкопки на терена в 1935 година и откриват останки от сгради и лодки. Разкопките са спрени през 1940 година поради Итало-гръцката война, за да бъдат възобновени през 1965 година. В 1992 година нов екип начело с Георгиос Хурмузиадис, професор по праисторическа археология в Солунския университет, започва отново разкопките. Селището при Дупяк е било обитавано от края на Средния неолит (5600 – 5000 година пр.н.е.) до края на неолита (3000 г. пр.н.е.). Открити са керамика, дървени структурни елементи на сгради, семена, кости, фигурки, лични орнаменти, флейти (едни от най-старите в Европа) и най-важното – Дупяшката табличка, върху която има знаци, които може би са надпис.

Край Дупяк е изградена възстановка на праисторическото наколно селище.

В Османската империя

Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Архангели“.^[8]

В XV век в Дупяк са отбелязани поименно 31 глави на домакинства.^[9] В османските данъчни регистри от средата на XV век Дубяк е споменато с 18 семейства на Никола, Стайо, Йован, Лука, Яно, Продан, Гюрко, Сирак, Димо, Мануел, Димо, Папас, Яно, Богоя, Настек, Койо, Коста и Димос, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1818 акчета.^[10]

В XIX век Дупяк е голямо чисто българско село. В началото на века Франсоа Пуквил, френският консул при Али паша Янински, пише за Дупяк:

„

Спряхме се в Пякос или Дупяри, село до Костурското езеро. Дотам пътувах като в позната страна, защото можех да разговарям с хората и да общувам с тях, но тук положението се промени. Навлязох в област с българи и трябваше да използвам няколкото славянски думи, които бях научил при престоя си в Рагуза.[11]

“

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тупяк (Toupiak) живеят 600 гърци.^[12] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Дупяк (Doupiak) е посочено като село с 50 домакинства със 152 жители българи.^[13] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дупяк:

„

В края му [на Костурския дервент] е разположено българското село Дуптан; то някога е представлявало два бегови чифлика, които впоследствие опустяват и сега в него има не повече от 7 къщи, 12 семейни двойки и 21 нуфузи. Жителите се занимават със земеделие, риболовство, плетене на рогозки и отчасти със занаяти. Тук има една църква с двама свещеници и един хан. Почвата на това село е плодородна, на нея добре се развиват житни и други растения; има обилие от вода.[14]

“

Църквите „Свети Николай“ – енорийски храм на селото, и „Възнесение Господне“ са от XIX век.^[15]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дупяк има 480 жители българи.^[16]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дупяк е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.^[17]

В началото на XX век Дупяк е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дупяк има 640 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.^[18]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко – 300 жители, тъй като е патриаршистко.^[19] Според Георги Константинов Бистрицки Дупяк преди Балканската война има 50 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.^[20]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„

1/2 ч. на запад от Костур, до брега на Костурското езеро, е разположено с. Дупяк, с население тоже българско и още други околни села, също такива.[21]

“

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дупякъ е обозначено като българско селище.^[22]

В Гърция

Детската градина в Дупяк

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дупяк (Дупјак) има 50 къщи славяни християни.^[23] През 20-те години на XX век в Дупяк са заселени малък брой гърци бежанци от Турция. В 1928 година е регистриран само 1 бежанец. Поради близостта си до Костур през Втората световна и Гражданската война селото не пострадва много и тук намират убежище бежанци от околните села.^[24]

Жителите традиционно произвеждат жито и боб.^[24]

В 1953 година на мястото на по-малка стара църква е построена църквата „Свети Атанасий“.^[15]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	252[24]	219[24]	264[24]	257[24]	431[24]	377[24]	391[24]	747[24]	1011[24]	1086	976	944

Личности

Свързани с Дупяк

• Никифор Папасидерис (1886 – 1958), гръцки духовник, патриаршески йеродякон, костурски митрополит, чийто баща е от Дупяк

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Ντούχλος - Δισπηλιό // Cyberότσαρκα - Τα μυστικά του τόπου μας. Посетен на 15 октомври 2016.
3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 448.
4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120.
5. Η Καστοριά // Hotel Nostos. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 15 октомври 2016.
6. Τρίμμης, Κωνσταντίνος Προκόπιος. Αρχαιολογία Σπηλαίων και Γεωγραφικά Συστήματα Πληροφοριών. Το παράδειγμα των σπηλαίων στο νομό Καστοριάς. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας και Ιστορίας της Τέχνης, 2013. σ. 75. (на гръцки)
7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 28.
8. Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163. (на гръцки)
9. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
10. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 84.
11. Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v. III, 364.
12. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
13. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
14. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141. (на руски)
15. Ιεροί Ναοί-Εξωκκλήσια // Εκπολιτιστικός Σύλλογος Δισπηλιού Καστοριάς. Посетен на 14 октомври 2016.
16. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
17. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
18. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dispilio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
20. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
21. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
22. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
23. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
24. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 18. (на македонска литературна норма)