Дървесни бодливи свинчета

	Дървесни бодливи свинчета
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
инфраразред:	Бодливосвинчеви (Hystricognathi)
семейство:	Дървесни бодливи свинчета (Erethizontidae)
	Научно наименование
	Erethizontidae Bonaparte, 1845
	Обхват на вкаменелости
	орелий – настояще, 28,4019 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Дървесни бодливи свинчета в Общомедия
	[ редактиране ]

Дървесни бодливи свинчета (Erethizontidae) е семейство дървесни едри американски гризачи, включващо 18 вида. На външен вид наподобяват на Бодливите свинчета от Стария свят, но приликите по-между им не се дължат на родство, а са в резултат на конвергентна еволюция.

Описание

Представителите на семейството са сравнително едри. Най-дребният представител е с дължина на тялото около 30 cm и тегло от 900 g, а най-едрият вид е северноамериканското горско бодливо свинче достигащо дължина от 86 cm и тегло до 18 kg^[1]. Тялото е покрито от гъста космена покривка, която в областта на опашката преминава в недълги бодли с дължина 2,5 — 11 cm. При някои видове опашката е пригодена за захващане и е дълга до 45 cm. Ноктите са дълги и остри. Зъбната формула е ${\tfrac {3.0.1.3}{3.0.1.3}}$ .

Разпространение

Повечето от представителите на семейството са разпространени от северната част на Аржентина до южните части на Мексико. Най-едрият от представителите - северноамериканското горско бодливо свинче е и същевременно най-едрият от представителите като обитава гористи райони на САЩ и Канада.

В Южна Америка представителите еволюират през олигоцен, а през плиоцен в резултат на Големия американски обмен на видове преминават и в Северна Америка. Северноамериканското горско бодливо свинче е най-едрият съвременен вид с произход от Южна Америка възникнал в резултат на обмена.

Начин на живот

Представителите са горски обитатели приспособени за дървесен начин на живот. Живеят по дърветата, в дупки и хралупи, други са наземни видове, които копаят в земята, а трети предпочитат скални цепнатини. Всички са умели катерачи. Активни са нощем. Живеят поединично или на двойки.

Храната им е основно растителна – от кора на дървета до техните плодове.

Дървесните бодливи свинчета са плячка на различни хищници – лисици, койоти, вълци, мечки, рисове. Най-големите им врагове обаче са по-дребни хищници като златки, хермелини, росомахи, невестулки. При нападение бодливите свинчета се защитават с опашката си като използват естествената си бодли.

Размножаване

Раждат по едно, рядко две малки след бременност продължаваща в зависимост от вида до 210 дни. Младите се раждат напълно развити, с отворени очи, и са в състояние да се катерят по дърветата в рамките на няколко дни след раждането.

Класификация

Семейство Erethizontidae
- Подсемейство Chaetomyinae
  - Род Chaetomys
    - Chaetomys subspinosus
- Подсемейство Erethizontinae
  - Род Coendou
    - Coendou bicolor
    - Coendou quichua
    - Coendou nycthemera
    - Coendou prehensilis
    - Coendou rothschildi
    - Coendou rufescens – Късоопашато бодливо свинче
    - Coendou sanctemartae
  - Род Erethizon
    - Erethizon dorsatum – Северноамериканско горско бодливо свинче
  - Род Sphiggurus
    - Sphiggurus ichillus
    - Sphiggurus insidiosus
    - Sphiggurus melanurus
    - Sphiggurus mexicanus – Мексиканско дървесно бодливо свинче
    - Sphiggurus pruinosus
    - Sphiggurus roosmalenorum
    - Sphiggurus spinosus – Обикновено дървесно бодливо свинче
    - Sphiggurus vestitus
    - Sphiggurus villosus

Източници

↑ Woods, Charles. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 686–689.

[EoM-1] Woods, Charles. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 686–689.

[1]