Дяволският вятър (на английски: Devil wind или Blowing from guns) е вид смъртно наказание, при което осъдения е поставян завързан пред отвора на цевта на огнестрелно оръжие (обикновено оръдие), след което е произвеждан изстрел в тялото на жертвата.
Този начин за екзекуция е най-тясно свързван с колониалното правителство на Британска Индия. След Сипайския метеж, дяволският вятър се използва от британците за екзекуция на въстаници,[5] както и за местните жители, които са дезертирали.[6] Заимствайки от методите на моголите, британците започват да практикуват дяволския вятър през втората част на 18 век.[7]
Унищожаването на тялото и разхвърлянето на останките му на голяма площ играе определена религиозна функция на Индийския субконтинент, тъй като на практика прави невъзможно погребването, което е задължително за мюсюлманите и индусите.[8] Следователно, за вярващите, наказанието продължава и след смъртта. Това се осъзнава от чуждестранните окупатори, поради което процедурата обикновено не се използва от тях. Последните сведения за този тип екзекуция са от 1930 г., когато в Кралство Афганистан чрез него са екзекутирани 11 панджширски бунтовници.[9]
↑February 1781Parlby (1822), p. 188, May 1783Baillie (1788), p. 490, July 1783Forbes (1815), p. 123, October 1783Forbes (1815), p. 133November 1783Baillie (1788), p. 468