Евгений Водолазкин

Евгений Водолазкин
Евгений Германович Водолазкин
руски писател и литературовед
Роден
Евгений Германович Водолазкин
РаботилРАН
Литература
Жанровероман, разказ, пиеса, есе
Темарелигия, време, история
Направлениепостмодернизъм
Дебютни творби"Похищението на Европа"
Известни творби"Лавър", „Авиатор“, „Соловьов и Ларионов“
Награди"Большая книга" (2013), „Ясная поляна“ (2013), „Александър Солженицин“ (2019)
Евгений Водолазкин в Общомедия

Евгений Водолазкин (на руски: Евге́ний Ге́рманович Водола́зкин) е руски писател и литературовед. Най-известен е с романите си „Лавър“ и „Авиатор“.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Евгений Водолазкин през 2017 г.

Роден е през 1964 г. в Киев. През 1986 г. завършва филологическия факултет на Киевския държавен университет. След това постъпва в Института по руска литература на АН СССР, където се обучава при академик Дмитрий Лихачов. Защитава дисертация върху превода на византийската хроника на Георги Амартол.[1] От 1990 г. работи в Академията на науките в Отдела за древноруска литература. Член е на редколегията на издаваното от РАН списание „Русская литература“. От 2012 г. е главен редактор на алманаха „Текст и традиция“, издание на Пушкинския дом.[2]

През 2000 г. става доктор на филологическите науки, като защитава дисертация на тема "Световната история в литературата на древна Рус (по материали на хронографическото и палейното повествование през XI—XV вв.). През 2017 г. става почетен доктор на Букурещкия университет. От 2018 до 2019 г. е част от Президентския съвет по култура и изкуство, а от 2019 г. е в Обществения съвет при Комитета по култура на Държавната дума.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на XX век се занимава с изследователска работа върху древноруското историческо повествование. През 1993 г. е съавторство с Г. М. Прохоров и Е. Е. Шевченко издава монографията „Преподобните Кирил, Ферапонт и Мартиниан Белозерски“. През 2002 г. е съставител на книгата „Дмитрий Лихачов и неговата епоха“, съдържаща есета и спомени на учени, писатели и обществени деятели.

В началото на 2000-те започва да пише художествена литература. Дебютният му роман „Похищението на Европа“ е издаден през 2005 г. Популярността на автора расте обаче с издаването на втората му книга „Соловьов и Ларионов“. Романът преплита историите на белогвардейския генерал Ларионов и историка Соловьов, което дава тласък и на основните теми в творчеството на Водолазкин – стълкновението на времето и неговото преодоляване.[3] Книгата е финалист в конкурсите за престижните награди „Андрей Бели“ и „Большая книга“. По-късно книгата е адаптирана като постановка на сцената на театър „Современник“.[4]

През 2012 г. излиза романът „Лавър“, който получава широко международно признание. Книгата, дефинирана като роман-житие и „неисторически роман“, бива преведена на над 30 езика.[5] „Лавър“ получава наградите „Ясная поляна“ и „Большая книга“ през 2013 г., а през 2019 г. става и книга на годината в Словакия. Според вестник Guardian „Лавър“ е в топ 10 книги на световната литература на тема Бог.[6] През май 2019 г. се състои и премиерата на едноименния театрален спектакъл.

През 2016 г. излиза романът „Авиатор“, който печели втора награда в „Большая книга“. През 2017 г. „Авиатор“ оглавява топ 10 книги на годината в румънското издание Metropolis.[7]

През 2019 г. получава наградата на името на Александър Солженицин за „органичното съединение на дълбоките традиции на руската духовна и психологическа проза с високата филологическа култура; за вдъхновения стил на художественото писане“.[8]

През 2022 г. излиза седмият му роман „Чагин“, акцентиращ върху темата за паметта и какво би станало, ако човек не може да забравя.[9] Книгата бива наградена с "Большая книга" през 2023 г.[10] Същата година в Театъра на руската армия е поставен спектакъл по романа "Лавър". Планирана е екранизация на Лавър с режисьор Емир Кустурица.[11]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2005 Похищение Европы
  • 2009 Соловьёв и Ларионов
  • 2012 Лавр [Неисторический роман] (на български: Лавър, изд. Панорама, 2020, ISBN: 9789549655995)
  • 2016 Авиатор (на български: Авиатор, изд. Лист, 2020, ISBN: 9786197350999)
  • 2018 Брисбен
  • 2020 Оправдание Острова (на български: Оправданието на Острова, изд Лист, 2020, ISBN: 9786197596755)
  • 2022 Чагин

Повести

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2013 Близкие друзья

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2014 Музей [Пьеса в двух действиях]
  • 2014 Пародист [Пьеса в двух действиях с прологом]
  • 2020 Микрополь
  • 2020 Сестра четырёх

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2011 Инструмент языка. О людях и словах [= Дом и остров, или Инструмент языка] [сборник эссе]
  • 2013 Совсем другое время
  • 2014 Пара пьес [= Петербургские драмы] [сборник пьес]
  • 2019 Идти бестрепетно. Между литературой и жизнью
  • 2020 Сестра четырёх [сборник пьес]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ «Евгений Водолазкин: Человек в центре литературы»
  2. ↑ Биография във fantlab.ru
  3. ↑ Соловьев и Ларионов – Евгений Водолазкин
  4. ↑ Соловьев и Ларионов – театр Современник
  5. ↑ Кучина Татьяна Геннадьевна, Ахапкина Дарья Николаевна „Конвертировать бытие в слово“: Homoscribens в прозе Евгения Водолазкина // Вестник КГУ. 2016. №6. (дата обращения: 17.06.2022).
  6. ↑ Top 10 novels about God
  7. ↑ TOP Cele mai bune 10 cărți din 2017Citiți în Ziarul Metropolis > https://www.ziarulmetropolis.ro/top-cele-mai-bune-10-carti-din-2017/
  8. ↑ Премия Александра Солженицина
  9. ↑ Чагин Водолазкин Евгений Германович
  10. ↑ Победителем премии «Большая книга» стал Евгений Водолазкин
  11. ↑ Кустурица ще снима филм по "Лавър" на Водолазкин

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]