Европейска философия

Европейска философия (срещано като континенталната философия в САЩ и Великобритания, двете значения са еквивалентни [1][2]) е название за философията, обхващаща периода от 19 век до днешни дни в Европа [3], понякога възприемана като посткантианска европейска философия[4]. Европейската философия обикновено е разглеждана като този дял от философията, който е правен от европейските философи, за разлика от аналитичната философия (САЩ и Англия). Тук разграничението е предимно географско, но тъй като се приема, че англо-американската философия в доминиращата си част е аналитична, това позволява на една макар по-малка част от британските например автори, или дори американските, които не принадлежат на аналитичната традиция да бъдат причислявани към континенталната [5].

Eвропейската философия включва следните течения: германски идеализъм, феноменология, екзистенциализъм (и неговите предшественици – някои от философските съждения у Киркегор и Ницше), херменевтика, структурализъм, постструктурализъм, критическа теория и френски феминизъм, Франкфуртска школа, както и някои други клонове на западноевропейския марксизъм [6].

История на понятието

[редактиране | редактиране на кода]

Изучаване на европейската философия в България

[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията и изучаването на европейска философия в България често е част от програмите по европеистика [7].

Англо-американска философия

[редактиране | редактиране на кода]

Разговорно и неофициално, в Англия наричат Европа континента, а понятието за континентална философия става популярно към и след средата на 20 век, когато словосъчетанието започва да се употребява в САЩ особено по линия на това, че двете философски течения, европейската континентална философия и аналитичната, стават напълно различни [8] и дори ирелевантни едно на друго [9]. Терминът континентална философия не се използва за самоидентифициране от европейски философи, а различията между двата типа школи понякога предизвикват полемики, например:

Eдин известен дебат между Жак Дерида (континентален философ) и Джон Сърл (аналитичен) приключва с това, че Сърл обвинява Дерида в „обскурантизъм“, а Дерида осмива Сърл като „повърхностен“.[10]

Този дебат се случва в края на 70-те години на 20 век [9].

Терминът (и неговото приблизително значение) могат да бъдат открити поне през 1840 в есето на Джон Стюарт Мил върху Колридж, където Мил прави контраст между повлияната от Кант мисъл в „континенталната философия“ и „континенталните философи“ с английски емпирицизъм на Джереми Бентам и 18 век като цяло. Тази идея придобива известност в ранните 1900, когато фигури като Бъртранд Ръсел и Джордж Едуард Мур предлагат и развиват виждането за философията, като тясно свързана с естествените науки и прогресираща чрез логическия анализ. Тази традиция, която ще стане известна като аналитична философия, става доминираща във Великобритания и Америка от близо 1930 нататък. Ръсел и Мур отхвърлят хегелианството и близките до него философии, което става отличителен белег на тяхното философско движение.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Европейска философия: Антология. XVII-XVIII в, Том 1 – 2, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Centre for Research in Modern European Philosophy (CRMEP), Kingston University
  2. ↑ Понякога се среща и като континентална европейска философия, виж напр. Continental European Philosophy, Кеймбриджки университет
  3. ↑ Simon Critchley and William Schroder (eds.), A Companion to Continental Philosophy (Blackwell Publishing, 1998), p. 4
  4. ↑ Continental European Philosophy, Кеймбриджки университет
  5. ↑ Andrew Cutrofello, Continental Philosophy: A Contemporary Introduction, 2005. p.2
  6. ↑ Richard Kearney, Modern Movements in European Philosophy: Phenomenology, Critical Theory, Structuralism, 1995
  7. ↑ Съвременна европейска философия[неработеща препратка], Европеистика, СУ
  8. ↑ „Терминът „континентална философия“ е бил, както Саймън Кричли и Саймън Глендининг подчертават, в значителна степен изобретение на аналитичните философи от средата на 20 век, които искали да се разграничат от феноменолозите и екзистенциалистите в континентална Европа.“ Bridging the Analytic-Continental Divide
  9. ↑ а б Raoul Moati, Derrida/Searle: Deconstruction and Ordinary Language, Columbia University Press, 2014
  10. ↑ Bridging the Analytic-Continental Divide, Ню Йорк Таймс, 19 февруари 2012
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Continental philosophy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​