Еди Айкау

Еди Айкау
Eddie Aikau
хавайски сърфист и спасител
Роден
Едуард Рион Макуаханай Айкау
Кахулуи, Хаваи, Съединени американски щати САЩ;
изчезнал на 17 март 1978 г.;
преди 46 години (1978-03-17), Тихи океан
Починал
предполага се 17 март 1978 г. (31 г.)
Спортна кариера
Спортсърфиране
Активност1959 – 1978
Ръст180 см
Тегло81 кг
Семейство
БащаСоломон Айкау
МайкаХенриета Айкау
Еди Айкау в Общомедия

Еди Айкау (на английски: Eddie Aikau) e американски спасител и сърфист от Хавайските острови.

Като първи спасител в залива Уаймеа на остров Оаху, той спасява над 500 души и става известен със сърфинга си на големия хавайски сърф, спечелвайки няколко награди, включително победител в шампионата за сърфинг на Дюк Каханамоку през 1977 г.

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кахулуи, Хаваи. Айкау е третото дете на Соломон и Хенриета Айкау. Той е потомък на Хуауава, кахуна нуй (първосвещеник) на крал Камехамея I и неговия наследник Камехамея ІІ.[1] Айкау се научава как да сърфира на пристанището в Кахулуи. През 1959 г. се премества в Оаху със семейството си, а на 16-годишна възраст напуска училище и започва да работи в консервна фабрика за ананас. Парите му позволяват да купи първия си сърф. През 1968 г. той става първият спасител, нает от градската управа и окръга на Хонолулу, за да работи на Северния бряг. Градът и окръг Хонолулу дават на Айкау задачата да покрие всички плажове между Сънсет и Халейва. Не е изгубен нито един живот, докато служи като спасител в залива Уаймеа, като той се бори с вълни, които често достигат до височина 9,1 метра или повече.[2] През 1971 г. Айкау е обявен за спасител на годината.[3]

Изгубен в морето

[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. Полинезийското военно дружество търси доброволци за 30-дневно пътуване на 4000 километра, за да се следва древният маршрут на полинезийската миграция между хавайските и таитските островни вериги. На 31-годишна възраст, Еди Айкау се присъединява към плаването като член на екипажа. „Хокулеа“ напуска Хавайските острови на 16 март 1978 г. Кануто се обръща на около 20 км, южно от остров Молокаи. В опит да получи помощ, Айкау се качва на своя сърф.[4] Макар че останалата част от екипажа по-късно е спасена от бреговата охрана, Айкау не е открит. Той оставя спасителната си жилетка, тъй като тя му пречи да сърфира. Последвалото издирване на Айкау е най-голямото по въздух и море в Хавайската история.[5]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Coleman, Stuart Holmes. Eddie Would Go: The Story of Eddie Aikau, Hawaiian Hero and Pioneer of Big Wave Surfing. New York, St. Martin's Press, 2004. ISBN 978-0-312-32718-7. с. 164.
  2. ↑ Coleman, 2001, pp. 90–91
  3. ↑ Cisco, Dan. Eddie would go. University of Hawaii Press, 1999. ISBN 0-8248-2121-1. с. 278.
  4. ↑ Hawaiian senate – Eddie Aikau Honored in Senate.
  5. ↑ Burlingame, Burl. Eddie: Riding on the crest of a myth // Honolulu Star-Bulletin. 6 март 1998. Посетен на 9 април 2006.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Coleman, Stuart. Eddie Would Go: The Story of Eddie Aikau, Hawaiian Hero and Pioneer of Big Wave Surfing, MindRaising Press, 2003. Biography of Eddie Aikau
  • Coleman, Stuart. Eddie Aikau: Hawaiian Hero, Bess Press, 2016
  • Goes, Sergio. Eddie Would Go: The Story of Eddie Aikau, Hawaiian Hero
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eddie Aikau в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​