Едлер

Едлер (на немски: Edler, [ˈeːdlɐ]) или Еделхер (на немски: Edlerherr) е бил до 1919 г. най-ниският благороднически ранг в Австро-Унгария и Германия, под ранга на фрайхер и барон, непосредствено под ранга на наследствен рицар, но над ранга на нетитулувани благородници, които са използвали само благородническата частица фон (на немски: von) между собственото и фамилното си име.

Титлата се присъждала главно в Бавария и Австрия от Късното средновековие до 1918 година (краят на монархията в Германия и Австрия).

Титлата „едлер“ се присъждала най-вече на държавни служители и военни офицери, както и на онези, на които е присъден нисък ранг на държавен орден за отличие. Съществителното име „едлер“ идва от прилагателното „едел“ („благ“, „благороден“) и в превод буквално означава „благороден [човек]“. В съответствие с правилата на немската граматика думата може да се появи и като Edle, Edlem или Edlen в зависимост от падежа, рода и числото.

Хералдическа корона на Едлер, с пет видими перли

Символ на този ранг на благородник е била корона с пет перли. Като форма на обръщение се използвало: „Ваше Високоблагородие“.

Първоначално, от Средновековието нататък, по време на феодалната система (в Европа и другаде), благородничеството обикновено е тази социална прослойка, която държи феод, често под формата на наследствена земя, обработвана от васали. За да се запази практиката на феодално именуване, дори в случаите, когато на държавни чиновници от по-висш ранг започват да им се присъждат благороднически титли в знак на признание за продължителна служба и/или за заслуги, както например между 18-и и началото на 20 век в Австро-Унгария (системна аристокрация) и във Франция (дворянство на мантиите, на различни езици относно ситуацията във Франция), старата практика на именуване и титулуване на благородниците според териториалният им произход е запазена като традиция.

Поради това, благородници, които не са притежавали земя, са били титулувани по формулата: Едлер фон АБВ; т.е. титлата „едлер“, последвана от немския предлог фон, който в този контекст е използван за означаване на благородство, но означаващ по принцип „от (някъде)“, а накрая се слага фамилното име или име на населено място. Примери:

• Хофман Едлер фон Хофманщал
• Роберт Едлер фон Музил
• Николаус Франц Нимбш Едлер фон Щреленау

Съпругата и дъщерите на един Едлер се наричани Едле.

Съвременна употреба в немски фамилни имена и подреждане по азбучен ред

Титлата Едлер е забранена в Австрия от премахването на австрийската благородство през 1919 година. В Германия, когато германското благородство е лишено от привилегиите си съгласно член 109 от Ваймарската конституция през 1919 г., титлите се превръщат в лексикално променлива част от законното фамилно име.^[1]

Оттогава насам, думите Едле, Едлер фон и т.н. не се превеждат, тъй като те са загубили статута си на титли. При пътуване в чужбина, по-особено в съществуващи монархии, като например във Великобритания, титлите обаче се превеждат и използват като такива. В Германия, дори да са уж „просто“ обикновени части от името, то те все пак проявяват някои особени езикови характеристики – те се променят лексикално според рода, числото и падежа си – нещо, което е неприсъщо за обикновените имена; т.е. бившите благороднически титли все още се разпознават като такива според променливостта им.

Например: Немското фамилно име „Граф“, ако няма благороднически произход, няма да се променя, независимо от това дали го носи мъж, или жена. Пример за това е известната немска тенисистка Щефи Граф. Ако обаче фамилното име „Граф“ в миналото е било използвано като благородническа титла, то то ще се променя според рода: новородената дъщерята на мъж с името „Граф“ например ще се казва не като него „Граф“, ами „Грефин“ (на немски: Gräfin), означаващо „графиня“ – Графиня Ангелика Волфскийл фон Райхенберг (Angelika Gräfin Wolffskeel von Reichenberg).

В днешно време, титлите се появяват след собственото име, напр. Николаус Франц Едлер фон Щреленау, а не като титла пред името. Като променливи части от фамилните имена (nichtselbständige Namensbestandteile), титлите Едле, Едлер фон и др. се игнорират при подреждането на имена по азбучен ред, а съществената благородническа частица фон може да се използва, може и да не се използва.

Бележки

1. Article 109 of the Weimar Constitution constitutes: „Adelsbezeichnungen gelten nur als Teil des Namens und dürfen nicht mehr verliehen werden.“ (Noble namings are recognised only as part of the surname and must not be granted any further.)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edler и страницата Edler в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.