Едуардо Соуто де Моура

Едуардо Соуто де Моура Eduardo Souto de Moura
португалски архитект
Роден	Eduardo Elísio Machado Souto de Moura 25 юли 1952 г. (72 г.) Порто, Португалия
Националност	Португалия
Учил в	Университет на Порту
Архитектура
Академия	Университет на Порто
Известни творби	Ещадио Мунисипал де Брага (2003)
Награди	„Песоа“ (1998) „Прицкер“ (2011) „Волф“ (2013)
Семейство
Баща	Жозе Алберту Соуто
Едуардо Соуто де Моура в Общомедия

Едуардо Соуто де Моура (на португалски: Eduardo Souto de Moura, португ. произношение: [eˈðwaɾðu ˈsowtu dɨ ˈmowɾɐ]) е португалски архитект. Носител на наградата „Прицкер“ (2011)^[1] и на наградата „Волф“ (2013)^[2].

Биография и творчество

Роден е на 25 юли 1952 г. в Порто в семейството на лекаря Жозе Алберту Соуто и жена му Мария Тереза Рамуш Мачадо. Започва да следва скулптура, но завършва факултета по архитектура на Университета на Порто.^[3] Между 1974 и 1979 г. работи в архитектурното бюро на Алваро Сиза, за чиято дъщеря се жени.

Между 1981 и 1990 г. преподава в Университета на Порто. Като гостуващ преподавател изнася лекции в архитектурни училища в Женева, Париж, Дъблин, Харвард, Цюрих и Лозана.

От 1980 г. работи като архитект със собствено бюро, но продължава да участва в проекти на Алваро Сиза. Така двамата създават Португалския павилион за Expo 2000 в Хановер, Германия, и на ежегодния летен павилион на галерия „Серпънтайн“ в Лондон през 2004 г.

Ранните проекти на Де Моура са за резиденции в родината му, но след тях проектира търговски центрове, училища, галерии и кино в Италия, Испания, Германия, Великобритания и Швейцария. Между 1989 и 1997 г. посвещава осем години на реставрацията на „Santa Maria do Bouro“, разрушен наполовина манастир от 12 век в Амарес.^[4]

Почетен доктор на Университета „Лузиада“ в Порто (14 юли 2011).^[5]

Важни проекти

• Ещадио Мунисипал де Брага (2003)
• Метрополитен на Порто (2004)
• Галерия „Серпънтайн“ в Лондон, съвместно с Алваро Сиза (2005)
• Музей „Паула Регу“ (2009)
• Крематориум в Кортрейк, Белгия (2010–2011)

• 
  Департамент на науките за Земята на Университета на Авейро (1994)
• 
  Манастир „Santa Maria do Bouro“
• 
  Манастир „Santa Maria do Bouro“
• 
  Музей „Гръу Вашку“ редом до катедралата във Визеу
• 
  Станция „Дом на музиката“, метрополитен на Порто
• 
  Ещадио Мунисипал де Брага (по време на строежа, август 2003)
• 
  Ещадио Мунисипал де Брага (по време на строежа, октомври 2002)
• 
  Ещадио Мунисипал де Брага (детайл)
• 
  Ещадио Мунисипал де Брага (детайл)
• 
  Галерия „Серпентин“ в Лондон (2005)
• 
  Музей „Паула Регу“ (2009)

Библиография

• Eduardo Souto de Moura, Construir no Tempo, Ed. Estar
• Eduardo Souto de Moura, Pavilhão Multiusos, Porto, Civilização Editora
• Eduardo Souto de Moura, Vinte e Duas Casas, Ed. Caleidoscópio

За него

• Antonio Angelillo, Eduardo Souto Moura, Col. Monografias, Ed. Blau
• Antonio Esposito e Giovanni Leoni, Eduardo Souto de Moura, Ed. Gustavo Gili, 2003
• Aurora Cuito, Eduardo Souto de Moura, Ed. Dinalivro
• José Manuel das Neves, Eduardo Souto de Moura – Habitar, Col. Arquitecturas, Ed. Caleidoscópio
• Michele Cannatà e Fátima Fernandes, A Arquitectura do Metro, Porto, Civilização Editora, ISBN 972-26-2463-3
• Michele Cannatà e Fátima Fernandes, Estádio Municipal de Braga, Porto, Civilização Editora
• Werner Blaser, Eduardo Souto Moura – Stein Element Stone, Ed. Birkhauser

Източници

1. „Португалски архитект получи тазгодишната награда „Прицкер“ // gradat.bg. Посетен на 29 март 2011.
2. „Wolf Prize 2013“ // Huffington Post. 2 януари 2013. Посетен на 3 януари 2013.
3. Kate Taylor, „Architect From Portugal Wins Pritzker“, New York Times, 28 март 2011.
4. Sarah Wildman, „Portugal’s Hidden ‘Dream Places’“, New York Times, 8 юли 2007.
5. „Honoris causa“ reconhece „inestimável contributo“ de Souto Moura“ // rtp.pt. Посетен на 23 октомври 2011.

Външни препратки

• ((ru)) Едуардо Соуто де Моура в archi.ru
• ((en)) Едуардо Соуто де Моура на сайта на наградата „Прицкер“