Езикът на Третия райх

Езикът на Третия райх : бележникът на един филолог
LTI – Lingua Tertii Imperii
АвторВиктор Клемперер
Първо издание1947 г.
Германия
Оригинален езикнемски
Жанрдокументалистика
Страници400
Издателство в България„Жанет 45“
ПреводачАна Димова
ISBNISBN 978-619-186-713-4
Езикът на Третия райх : бележникът на един филолог в Общомедия
Виктор Клемперер

LTI – Lingua Tertii Imperii: Notizbuch eines Philologen (1947) е книга от Виктор Клемперер, професор по литература в Дрезденския технологичен университет. Заглавието, първата половина на латински и втората половина на немски, се превежда като „Езикът на Третия райх: Тетрадка на филолога“. Книгата е публикувана на български език като Езикът на Третия райх.

Съдържание

[редактиране | редактиране на кода]

Lingua Tertii Imperii изучава начина, по който нацистката пропаганда променя немския език, за да внуши на хората идеите на нацизма. Книгата е написана под формата на лични бележки, които Клемперер пише в дневника си, особено от възхода на нацисткия режим през 1933 г. и още повече след 1935 г., когато Клемперер е лишен от академичната си титла, защото е от еврейски произход. Неговият дневник се превръща в тетрадка, в която той отбелязва и коментира езиковата относителност на немския, използван от нацистките официални лица, обикновени граждани и дори сънародници евреи. Клемперер написва книгата въз основа на своите бележки през 1945 – 1946 г.[1]

Категоризирано резюме

LTI показва промени в немския език при по-голямата част от населението. За разлика от това, текстът също така подчертава идеята, че съпротивата срещу потисничеството започва с поставяне под въпрос на постоянната употреба на модни думи. И книгата, и нейният автор неочаквано оцеляват във войната. LTI е публикуван за първи път през 1947 г. в Германия.

Клемперер подчертава странни конструкции от думи, предназначени да придадат „научен“ или неутрален аспект на иначе силно ангажирани дискурси, както и значимо ежедневно поведение.

Примери

[редактиране | редактиране на кода]

Клемперер отбелязва, че голяма част от нацисткия език включва присвояване на стари думи и адаптиране на тяхното значение, вместо създаване на нови.[2] Сред примерите, които той записва за използване на пропаганден език, са следните.

Повтарящи се думи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Artfremd („Чужд на расата“,"не-арииски")
  • Ewig („Вечен“) E.gr.: der ewige Jude (вечният евреин); das ewige Deutschland (вечната Германия)
  • fanatisch, Fanatismus (Фанатичен / Фанатизъм; използвано по особено оруелски начин: силно положително наблягане на „добрата“ страна и силно отрицателно наблягане нанаблягане на „лошата“ страна)
  • Instinkt (инстинкт)
  • spontan (спонтанност)

Евфемизми (Schleierwörter)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Evakuierung („евакуация“): депортиране
  • Holen („вземам“): арест
  • Konzentrationslager („концентрационен лагер“): лагер на смъртта
  • Krise („криза“): поражение
  • Sonderbehandlung („специално отношение“): убийство
  • Verschärfte Vernehmung („засилен разпит“): изтезание[3]

Повтарящи се изрази и мотиви

[редактиране | редактиране на кода]
  • войната е „наложена“ на един миролюбив фюрер. (Франция и Обединеното кралство наистина обявяват война на Германия, но едва след като Германия ремилитаризира Рейнската област, анексира Австрия, анексира Чехословакия и нахлува в Полша .)
  • „несравнимата омраза“ на евреите – пример за оруелска двусмисленост: евреите изпитват „несъизмерима омраза“ към Третия райх (агресивно или конспиративно), но германският народ изпитва „несъизмерима омраза“ към евреите (спонтанно и легитимно).
  • Примери, взети от дневниците на Виктор Клемперер:[4]
    • 1 януари 1935 г – lingua tertii imperii: Новогодишното послание на Лютце до SA . . . Нашата „фанатична воля“ дважди в неунизителен смисъл. Акцент над вярване без разбиране. (1) „фанатична анагажираност на SA“, (2) „фанатично чувство за отдаденост“.
    • 24 ноември 1936 г – За езика на Третия райх:. . . Фюрерът трябва да се следва сляпо, сляпо! Той(лидера) нямат нужда да обясняват абсолютно нищо, тъй като не е отговорен пред никого. Днес ми хрумна: никога напрежението между човешката сила и безсилие, човешкото знание и човешката глупост не е било толкова огромно, както сега.
    • 19 февруари 1938 г. – ...основният принцип на целия език на Третия райх ми стана ясен: лоша съвест; нейната триада: самозащита, самохвала, обвинение – никога момент на спокойно свидетелство.
    • 23 май 1938 г – Целта на образованието в Третия райх и на езика на Третия райх е да се разшири народната прослойка във всички до такава степен, че мислещата прослойка да бъде задушена.
    • 29 август 1939 г – Lingua...няма вече говор за болшевистите, а вместо това за руския народ.
    • 31 декември 1940 г – Lingua tertii imperii: В новогодишната заповед на Хитлер към войските отново „победи с несравними размери“, отново американският суперлатив, „В 1941 г. ще бъде постигната най-голямата победа в нашата история“.

Префикси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Groß- („Велик“)
  • Volk(s)- („Volk = народ, Volks = от или за народа (префикс)“). Volksgemeinschaft обозначава расово чистата общност от нации. Volkswagen е пример за термин, който е надживял Третия райх.
  • Welt- („Свят“, както в Weltanschauung, „интуиция/поглед към света“): това беше рядък, специфичен и култивиран термин преди Третия райх, но стана ежедневна дума. С него се обозначава инстинктивното разбиране на сложните геополитически проблеми от нацистите, което им позволява открито да започват нашествия, да изопачават факти или да нарушават човешките права, в името на по-висш идеал и в съответствие с тяхната теория за света.

Неологизми

[редактиране | редактиране на кода]
  • arisieren (" да арианизирам ")
  • aufnorden ("нордизиране", правя побеше-нордически).
  • entjuden („де-еврейзиране“). Обратно, след войната се наблюдава силна тенденция на Entnazifizierung („ денацификация “).
  • Untermenschentum („подчовечество“, от Untermensch)

Във филми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Езикът не лъже[5] (La langue ne ment pas), документален филм от 2003 г., базиран на книгата на Клемперер, режисиран от Стан Нойман

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Krajewski, Bruce. Rev. of Klemperer, The Language of the Third Reich // Modern Language Quarterly 63 (1). 2002. DOI:10.1215/00267929-63-1-133. с. 133–36.
  2. ↑ Wegner, Gregory Paul. Rev. of Klemperer, The Language of the Third Reich // Holocaust and Genocide Studies 18 (1). 2004. DOI:10.1093/hgs/dch042. с. 106–108.
  3. ↑ "Verschärfte Vernehmung" // The Atlantic. May 2007.
  4. ↑ Klemperer, Victor. I Will Bear Witness. New York, Modern Library, 1999. ISBN 9780375753787.
  5. ↑ Language Does Not Lie
  • Victor Klemperer. Language of the Third Reich: LTI — Lingua Tertii Imperii. Continuum Impacts, May 2006. ISBN 978-0826491305. (на английски)
  • Victor Klemperer. LTI — Lingua Tertii Imperii: Notizbuch eines Philologen. 24th. Stuttgart, Reclam, 2010. ISBN 978-315-010743-0. (на немски)

Външни връзки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата LTI – Lingua Tertii Imperii в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​