Екип Лижие | |
База | Виши (1976 – 1988) и Мани-Кур (1989 – 1996), Франция |
---|---|
Основател | Ги Лижие |
Известни пилоти | Рене Арну Патрик Депайе Жаки Икс Дидие Пирони Жак-Анри Лафит Еди Чийвър Андреа де Чезарис Тиери Бутсен Оливие Пани Стефан Юхансон Мартин Брандъл Марк Блъндел Агури Сузуки |
Участие във Формула 1 | |
Дебют | 1976 Голяма награда на Бразилия |
Активност | 1976 – 1996 |
Състезания | 326 |
Шампион | - |
Шампион при пилотите | - |
Победи | 9 |
Общо точки | 388 |
Първи позиции | 9 |
НБО | 10 |
Първа победа | 1977 Голяма награда на Швеция |
Последна победа | 1996 Голяма награда на Монако |
Последен старт | 1996 Голяма награда на Япония |
Екип Лижие в Общомедия |
Екип Лижие (на френски: Équipe Ligier) е бивш френски отбор от Формула 1.
Създаден е през 1970 година от бившия ръгби играч и пилот Ги Лижие. След смъртта на своя бизнес партньор Жо Шлесер първоначално Лижие се оттегля от Формула 1 преди да се завърне като конструктор през 1974 г. Той изкупува останалото от успешния някога отбор на Матра и между 1972 и 1974 г. печели три пъти поред 24-те часа на Льо Ман. На базата на този отбор Лижие създава и едноименния тим от Формула 1. Болиди с марката Лижие имат 326 старта във Формула 1 в периода 1976 – 1996 г.[1]
Дебютът на Лижие е през 1976 за Голямата награда на Бразилия с пилота Жак-Анри Лафит, който печели и първата победа за отбора още през 1977. В началото на 1980-те години Лижие е един от най-силните отбори, но след това постепенно запада. През 1996 Оливие Пани печели неочаквана макар и напълно заслужена победа в хаотичното състезание за Голямата награда на Монако, което е последната победа на Лижие, както и единствената в кариерата на Пани.[1]
Ги Лижие поддържа тесни връзки с тогавашния президент на Франция Франсоа Митеран и премиера Пиер Береговоа. Екипът на Лижие многократно е пред фалит, но близките връзки с Митеран му помагат особено много. Бившият президент на Франция смята, че стартовете във Формула 1 са повод за гордост за сънародниците му и помага винаги, когато е необходимо. Той подсигурява финансовата подкрепа на френските фирми „Елф“, „Житан“ и Рено, като „Екип Лижие“ ползва турбодвигателите на „Рено“ безплатно, както и горивата „Елф Акитен“.[1] Спонсор на отбора е и Френската национална лотария.
Към 90-те финансовото състояние на екипа се влошава и е продаден на Сирил де Рувър, който после го продава на Том Уокиншоу и Флавио Бриаторе.
През 1996 година тимът е закупен от бившия пилот от Формула 1 – Ален Прост и преименуван на Прост Гран При.[1][2] През 2002 отборът банкрутира окончателно.
N | Година | Пилот | Двигател | Гуми | Голяма награда | Писта | Статистика |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | 1977 | Жак-Анри Лафит | Лижие-Матра | Г | Швеция | Андерсторп | Статистика |
2 | 1979 | Жак-Анри Лафит | Лижие-Форд | Г | Аржентина | Оскар Галвес | Статистика |
3 | 1979 | Жак-Анри Лафит | Лижие-Форд | Г | Бразилия | Интерлагос | Статистика |
4 | 1979 | Патрик Депайе | Лижие-Форд | Г | Испания | Харама | Статистика |
5 | 1980 | Дидие Пирони | Лижие-Форд | Г | Белгия | Спа-Франкоршамп | Статистика |
6 | 1980 | Жак-Анри Лафит | Лижие-Форд | Г | Германия | Хокенхаймринг | Статистика |
7 | 1981 | Жак-Анри Лафит | Лижие-Матра | М | Австрия | Йостерайхринг | Статистика |
8 | 1981 | Жак-Анри Лафит | Лижие-Матра | М | Канада | Монреал | Статистика |
9 | 1996 | Оливие Панис | Лижие-Муген-Хонда | Г | Монако | Монте Карло | Статистика |