Елда | ||||||||||||||||
Обикновена елда (F. esculentum) | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Mill., 1754 | ||||||||||||||||
Елда в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ѐлда (Fagopyrum), наричана още гречка, е род покритосеменни растения от семейство Лападови (Polygonaceae). Някои видове се използват като зърнена храна, въпреки че не са част от семейство Житни (Poaceae).
За първи път хората започват да я отглеждат още преди 6000 години в Югоизточна Азия. В Индия наричат елдата „черен ориз“, а в другите страни е известна като „черна пшеница“. След старта на масовото ѝ отглеждане тя бързо си спечелва славата на една от най-разпространените храни за по-бедните обществени слоеве.
Родината на елдата е Индия, но най-популярна е в Русия (наричат я „гречка“).
Едногодишната елда е растение с бели цветове и с плод – торбести кутийки. Съдържа вещества, които повишават чувствителността на животните към светлината, а при говеда, свине и овце с непигментирана кожа предизвикват възпаление. Тя увеличава мускулната сила и издръжливост. Също така е полезна за спортуващите. Съдържа желязо, калций, калий, фосфор, йод, цинк и др. Елдата подхранва кожата, косата и ноктите. Също съдържа органични киселини (лимонена, ябълкова) и витамините А, С, PP, Р. Богата е на флавоноиди, които помагат за забавяне процесите на стареене.
В руската народна медицина се смята, че продължителната употреба на каша от елда помага при псориазис, а също така и эа отслабване.
Някои от видовете елда са:
Здравословни ползи от консумацията на елда:
Консумирането на елда крие риск от проява на алергични реакции, така че не се препоръчва на индивиди, които са алергични към зърнени култури, картофи, царевица и др.[1]