Елинор Хибърт | |
Eleanor Hibbert.jpg | |
Псевдоним | Елинор Бърфорд (1941-1962) Джейн Плади (1945-1993), Елбър Форд (1950-1953), Катлийн Келоу (1952-1960), Елалис Тейт (1956-1961), Анна Пърсивал (1960), Виктория Холт (1960-1993), Филипа Кар (1972-1993) |
---|---|
Родена | Елинор Алис Бърфорд 1 септември 1906 г. |
Починала | 18 януари 1993 г. |
Професия | писател |
Националност | ![]() ![]() |
Активен период | 1941-1993 |
Жанр | романтичен трилър, исторически трилър, трилър, романс, документалистика |
Тема | средновековна история, престъпления, династии |
Съпруг | Джордж Пърсивал Хибърт (1886–1963) |
Елинор Хибърт (на английски: Eleanor Hibbert) е английска писателка, авторка на исторически трилъри, исторически и любовни романи, и криминални романи.
Пише под псевдонимите Елинор Бърфорд (на английски: Eleanor Burford), Виктория Холт (на английски: Victoria Holt), Джейн Плади (на английски: Jean Plaidy), Елбър Форд (на английски: Elbur Ford), Катлийн Келоу (на английски: Kathleen Kellow), Елалис Тейт (на английски: Ellalice Tate), Анна Пърсивал (на английски: Anna Percival), Филипа Кар (на английски: Philippa Carr). Автор е на 183 романа.
Елинор Хибърт, с рождено име Елинор Алис Бърфорд, е родена на 1 септември 1906 г. в Канинг Таун (сега кв. „Кенсингтън“, Лондон), Англия, в семейството на Джозеф Бърфорд и Алис Луиз Тейт. Баща ѝ е бил без постоянна работа, най-често е работил на доковете. Той обаче предава любовта си към книгите на младата си дъщеря, която става запален читател от четиригодишна възраст.
Освен от книгите тя е впечатлена и от Лондон. По-късно тя пише за него: „Аз считам себе си за изключително щастлива, че съм се е родила и израснала в Лондон, един от най-интересните градове с толкова много реликви от неговата 2000-годишна история, които все още могат да се намерят по улиците. Едно от най-големите ми удоволствия е, и все още е, да проучвам Лондон.“
Поради заболяване се налага да прекъсне училище на 16 г. За да изкарва прехраната си учи в бизнес колеж стенография, машинопис и езици. В следващите години работи на различни места – като преводач в бизнес-кафе за чужденци, като сортировчик на скъпоценни камъни и перли в бижутерия и др. Най-добрата за нея работа е била да се занимава с подреждане и описване на стари книги и писане на резюмета за тях.
В началото на двайсете си години, тя се омъжва, като втора съпруга, за търговеца на кожа Джордж Пърсивал Хибърт, с който споделя любовта си към книгите и четенето. С този брак тя намира свободата да твори без притеснения за бъдещето, дори по-късно, по времето на Втората световна война, когато е привлечена да работи на непълно работно време в министерството на отбраната.
В преследване на мечтата си до 30-те години тя написва девет дълги романа по примера на любимите си писатели – сестрите Бронте, Чарлз Дикенс, Виктор Юго и Лев Толстой, които обаче не са публикувани.
Решена да успее в писателската кариера Елинор опитва да пише кратки истории за вестници като „Daily Mail“ и „Evening News“, като някои са отпечатани в „The Star“, „Woman’s Real“ и „Ladies’ Home Journal“. Литературният редактор на „Daily Mail“ оценява нейния талант и я съветва да пише романтична литература.
Елинор се вслушва в напътствията на своя издател и преди да започне да пише прочита около петдесет романтични романа. Първият и роман „Дъщерите на Анна“ излиза през 1941 г. под моминското и име, което тя използва за поредицата от нейните 32 съвременни романтични романи до 1962 г. За него тя получава едва 30 лири.
През 1945 г. Елинор Хибърт започва да публикува под псевдонима Джейн Плади исторически романи за коронованите глави на Европа. Псевдонима си тя взема от „Плади бийч“, който се намира недалеч от къщата на семейството в Корнуел след Втората световна война.
Тези исторически романи стават популярни сред широката общественост и са приветствувани от критици и историци за тяхната историческа точност, качеството на писане и внимание към детайла. Серията и за Лукреция Борджия е сред първите, които я показват героинята не като аморален отровител, а като невинна жертва на политическите игри на семейството и, тълкувание в съответствие с историческите записи, а не според популярните легенди. Под псевдонима Джейн Плади тя пише и пет исторически документални книги.
Елинор Хибърт е изключително плодотворен писател. Тя работи всеки ден от седмицата, като започва от 7.30 часа сутринта и твори по пет часа на ден достигайки до 5000 думи на ден и по два-три романа годишно. В следобедните часове тя самостоятелно отговаря на писмата на своите фенове, изпращайки хиляди отговори по целия свят. Тя разказва за себе си, че писането е станало за нея като дрога и тя не може да спре, а ако се наложи да не работи по някое време, се чувства отвратително. През зимите тя обича да прави круизи за два-три месеца и в това време също носи със себе си пишещата машина, за да продължи да пише рано сутрин.
В началото на 50-те години Елинор написва четири трилъра под псевдонима Елбър Форд, който е вариация на рожденото и име. В тях тя използва официална архивна информация по случаи за извършени убийства през 19 век.
В следващите години тя използва псевдонима Катлийн Келоу – 1952-1960 г., за осем криминални романа. Същевременно пише пет исторически романа под псевдонима Елалис Тейт – 1956-1961 г., който е вариация на името на майка ѝ.
След смъртта на съпруга си Джордж Пърсивъл през 1960 г. Елинор Хибърт води скромен живот в апартамента им в Лондон.
След като публикува един роман под псевдонима Анна Пърсивал, а по препоръка на американския си издател, от 1960 г., Елинор Хибърт започва да използва псевдонима Виктория Холт за романите си от жанра готическа романтика и готически трилър. Тези произведения на писателката също са от най-популярните сред читателите. Те са преведени на над 20 езика и в над 75 милиона екземпляра. За тях тя е наречена от критиката „кралицата на готическия съспенс“.
През 1972 г. създава последния си псевдоним Филипа Кар за серията от 19 романа „Дъщерите на Англия“, която се основава на реални исторически данни, а действието се развива от Реформацията до Втората световна война. Последният ѝ роман „Daughters of England“ е публикуван след смъртта и, и няма връзка с другите романи от поредицата.
Елинор Хибърт написва 183 книги по време на кариерата продължение на пет десетилетия. Произведенията и са издадени по целия свят в над 100 милиона екземпляра. През 1989 г. тя получава наградата „РИТА“ на Асоциацията на писателите на романси за нейното цялостно творчество.
Елинор Хибърт умира на 18 януари 1993 г. в докато пътува на любимия си круизен кораб между Гърция и Порт Саид, Египет. Погребана е в морето, а панихида за нея е отслужена на 6 март 1993 г. в англиканската църква „Св. Петър“ в Лондон.
|