Елке Ерб

Елке Ерб
Elke Erb
Елке Ерб през 2014 г.
Елке Ерб през 2014 г.
Родена18 февруари 1938 г.
Починала22 януари 2024 г. (85 г.)
Професияписателка, преводачка
Националност Германия
Жанрпоезия, проза
Награди„Награда Хайнрих Ман“ (1990)
„Награда Мьорике“ (2018)
Уебсайт
Елке Ерб в Общомедия

Елке Ерб (на немски: Elke Erb) е германска писателка и преводачка, авторка на поезия и проза.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Елке Ерб е родена на 18 февруари 1938 г. в Шербах, провинция Северен Рейн-Вестфалия, в дома на литературоведа Евалд Ерб. През 1949 г. бащата довежда семейството в ГДР и то се установява в Хале, провинция Саксония-Анхалт.

От 1958 до 1959 г. Елке Ерб е селскостопанска работничка, а после следва германистика, славистика, история и педагогика в университета на Хале. През 1963 г. полага изпит за учител и до 1965 г. Работи като редактор в Мителдойчер Ферлаг.

От 1967 до 1978 г. е женена за поета Адолф Ендлер, с когото имат син.

След 1966 г. Елке Ерб е писател на свободна практика. През 1969 г. предприема пътуване в Грузия. Първият ѝ голям превод е стихотворения от Марина Цветаева. Ерб се изявява като автор на кратка проза, лирика и преводи на поезия предимно от руски, но също от английски, италиански, грузински и др. езици.

Близостта ѝ до независимото движение за мир, сътрудничеството с неофициална поетическа антология и протестът ѝ срещу лишаването от гражданство на бореца за граждански права журналиста Роланд Ян стават причина за следенето ѝ от ЩАЗИ. Опитът да бъде изключена от Съюза на писателите в ГДР не успява поради противодействие от местния съюз в Берлин.

Елке Ерб е член на Саксонската академия на изкуствата. През 2012 г. е избрана наново за член на Академията на изкуствата в Берлин.[1]

Днес писателката, която навърши 80 години[2], живее в Берлин и сорбското село Вуишке в Горна Лужица.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gutachten. Poesie und Prosa, 1975
  • Einer schreit: Nicht! Geschichten und Gedichte, 1976
  • Der Faden der Geduld, 1978
  • Trost. Gedichte und Prosa, 1982 (ausgewählt von Sarah Kirsch)
  • Vexierbild, 1983
  • Kastanienallee. Texte und Kommentare, 1987
  • Winkelzüge oder Nicht vermutete, aufschlußreiche Verhältnisse, 1991
  • Nachts, halb zwei, zu Hause. Texte aus drei Jahrzehnten, 1991 (ausgewählt von Brigitte Struzyk)
  • Poets Corner 3: Elke Erb, 1991
  • Unschuld, du Licht meiner Augen, Gedichte, 1994
  • Der wilde Forst, der tiefe Wald. Auskünfte in Prosa, 1995
  • Mensch sein, nicht. Gedichte und andere Tagebuchnotizen, 1998
  • Leibhaftig lesen, Gedichte, 1999
  • Sachverstand, Werkbuch, Gedichte, 2000
  • Lust. 2 Gedichte, 2001
  • Parabel, 2002
  • die crux, 2003
  • Gänsesommer, Gedichte, 2005
  • Freunde hin, Freunde her, Gedichte, 2005
  • Sonanz. 5-Minuten-Notate, Gedichte, 2008
  • Wegerich. Wahn. Denn Wieso?, Gedichte, (aus Sonanz), 2008
  • Meins, Gedichte, 2010
  • Poesiealbum 301, 2012[3]
  • Das Hündle kam weiter auf drein, Gedichte, 2013
  • Sonnenklar, Gedichte, 2015

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
Елке Ерб получава „Награда на литературните домове“ (2011)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Neue Mitglieder der Akademie der Künste
  2. ↑ Michael Braun: Die Königin des poetischen Eigensinns - Ihre Spracherkundungen sind scharfsinnig, ihr flirrender Humor stets überraschend, ihre Aufsässigkeit einzigartig. Der Lyrikerin Elke Erb zum 80. Geburtstag
  3. ↑ Elke Erb Poesiealbum 301
  4. ↑ Erlanger Literaturpreis an Elke Erb, архив на оригинала от 13 август 2011, https://web.archive.org/web/20110813102511/http://www.boersenblatt.net/450286/, посетен на 10 юли 2018 
  5. ↑ Dichterin Elke Erb bekommt Preis der Schillerstiftung

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни