Селото се намира на юг от град Охрид, и е разположено върху западните склонове на планината Галичица, в непосредствена близост до Охридското езеро. Има население от около 700 души целогодишно, а през летния сезон то се увеличава с още около 400 души.[1]
Църквата „Свети Илия“ в Елшани е изградена в XV век.[2] В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Слишани (Slischani) е посочено като село с 30 домакинства и 96 жители българи, а Лешани (Léchni) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.[3]
В 1994 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на църквата „Свети Мина“, а на 19 октомври 2003 година осветява готовата църква.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 590 жители северномакедонци.[8]
Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[9]
Климе Робев Стойоски (13 ноември 1922 – 18 декември 1945), войник, участник в Първа македонска (от ноември 1944 г.) и Втора македонска ударна бригада, в състава на която се сражава на Сремския фронт, починал от болест на 18 декември 1945 година във Военната болница в Гевгели[10]
Климе Кордоски (10 февруари 1913 – 15 ноември 1944), комунистически партизанин, на 1 август 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 15 македонска бригада на 15 ноември 1944 година при Заяс в сражение с Бали Комбетар[10]
Кръсте Стевоски (16 юли 1924 – 15 юли 1944), комунистически партизанин, на 2 април 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 1 македонска бригада в сражение с германски и балистки части на 15 юли 1944 година при Пресека[10]
Насте Сотироски (7 април 1922 – 8 май 1945), комунистически партизанин, през август 1944 година влиза в 1 македонска бригада на комунистическите партизани, с 14 македонска бригада се сражава на Сремския фронт, загива край Дуго село, Загребско на 8 май 1945 година[10]
Никола Кордоски (28 ноември 1925 – 2 август 1944), комунистически партизанин, от пролетта на 1943 година подпомага партизаните, а през април 1944 година се присъединява към тях, загива на 2 август 1944 година в Дебър като войник от 1 македонска ударна бригада[10]
Никола Митрев (1865 – след 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
Никола Николоски (1922 – 1953), комунистически партизанин
Петър Курдовски, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[12]
Ристо Климев Рубаноски (27 април 1921 – 1944), комунистически партизанин, участник в Преспанския отряд (от септември 1943) и в батальона „Стив Наумов“, загинал като командир на рота в Трета македонска ударна бригада в сражения с български войски при Църна трава.[10]
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101 и 102 – 103.