Енриета д’Есте
| Енриета д’Есте | |
| херцогиня на Парма и Пиаченца, ландграфиня на Хесен-Дармщат | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Емилия-Романя, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Други титли | принцеса от Модена и Реджо |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Риналдо д’Есте (1655 – 1737) |
| Майка | Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург |
| Братя/сестри | Франческо III д’Есте |
| Съпруг | Антонио Фарнезе (1728) Леополд фон Хесен-Дармщат (1740) |
| Енриета д’Есте в Общомедия | |
Енриета или Енрикета Мария д’Есте (на италиански: Enrichetta d'Este, Enrichetta Maria; 27 май 1702, Модена; † 30 януари 1777, Борго Сан Данино) от род Есте, е принцеса от Модена и Реджо и чрез женитби херцогиня на Парма и Пиаченца и ландграфиня на Хесен-Дармщат.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на Риналдо д’Есте (1655 – 1737), херцог на Модена и Реджо, и съпругата му Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург (1671 – 1710), дъщеря на херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг и Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц. [2] По-големият ѝ брат Франческо III д’Есте (1698 – 1780) е от 1737 г. херцог на Модена и Реджо.
Енриета се омъжва два пъти. На 5 февруари 1728 г. тя се омъжва за 48-годишния Антонио Фарнезе (1679 – 1731), последният херцог на Парма и Пиаченца от фамилията Фарнезе. [3] Бракът е бездетен. Антонио Фарнезе умира на 20 януари 1731 г. и херцогството Парма и Пиаченца е наследено от Елизабета Фарнезе, доведената дъщеря на полубрат му Одоардо II Фарнезе, която е съпруга на испанския крал Филип V от фамилията на Бурбоните.
На 2 септември 1740 г. в Пиаченца Енриета д’Есте се омъжва втори път за фелдмаршал Леополд фон Хесен-Дармщат (1708 – 1764), син на ландграф Филип фон Хесен-Дармщат, гувернатор на Мантуа. Бракът е бездетен. Тя отново става вдовица на 27 октомври 1764 г.
Умира на 30 януари 1777 г. и е погребана във Фиденца.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Emilio Nasalli Rocca, I Farnese, dell'Oglio editore, 1969
- Giovanni Drei, I Farnese. Grandezza e decadenza di una dinastia italiana, La Libreria dello Stato, Roma 1954