Ерджелия

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция вижте Ерджели.

Ерджелия
Ерџелија
— село —
41.8353° с. ш. 22.0356° и. д.
Ерджелия
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина247 m
Население1012 души (2002)
Пощенски код2225
Ерджелия в Общомедия

Ерджелия (на македонска литературна норма: Ерџелија) e село в централната част на Северна Македония, в Овчеполската котловина, част от община Свети Никола.

Селото е разположено на 6 километра югоизточно от общинския център град Свети Никола.

В началото на XX век Ерджелия е българо-турско село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Ерджели брои 200 българи християни и 210 турци.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ерджелия (Erdjelia) се състои от 160 българи екзархисти.[2]

По време на Балканската война 8 души от Ерджелия се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

След 1920 година в Ерджелия са настанени 178 семейства на сръбски колонисти, но още през втората половина на 20-те години 56 от тях се изселват.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ерджели (Erdželi) като българско християнско село.[5]

В 1994 година селото има 1047, а в 2002 година – 1012 жители.[6]

На 11 ноември 2006 година митрополит Иларион Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Св. св. Петър и Павел“.[7]

Родени в Ерджелия
  • Александър Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[8]
  • Дончо Щипянчето (1867 – 1931), български революционер, деец на ВМОРО, първият куриер на Гоце Делчев и Даме Груев.
Починали в Ерджелия
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  4. Апостолов, Александар Колонизацијата на Македонија во Стара Југославија, Скопје, б.г., с. 124.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Официален сайт на Община Свети Никола
  7. Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 4 април 2014 г.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18