Ерик Карл

Ерик Карл
Eric Carle
Ерик Карл, 1988 г.
Ерик Карл, 1988 г.
Роден25 юни 1929 г.
Починал23 май 2021 г. (91 г.)
Професияписател, илюстратор, дизайнер
Националност САЩ
Активен период1963 – 2021
Жанрдетска литература
Известни творби„Много гладната гъсеница“
Награди„Лора Инголс Уайлдър“
Офицерски кръст на ордена „За заслуги към ФРГ“ Орден „За заслуги“ на Баден-Вюртемберг, Германия
СъпругаБарбара Морисън
Деца2
Уебсайтeric-carle.com
Ерик Карл в Общомедия

Ерик Карл (на английски: Eric Carle) е американски дизайнер, илюстратор на детски книги и писател на произведения в жанра детска литература.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ерик Карл е роден на 25 юни 1929 г. в Сиракюз, Ню Йорк, САЩ[1], в семейството на немските емигранти Ерих У. Карл, държавен служител, и Йохана Оелшлагер. Когато е шестгодишен, майка му поради носталгия за Германия, води семейството обратно в Щутгарт.[3] Там той завършва завършва местното училище по изкуства и Държавната академия за изящни изкуства.[4] Баща му е мобилизиран в германската армия в началото на Втората световна война и е пленен от съветските сили, когато Германия капитулира през май 1945 г. Завръща у дома в края на 1947 г., психологически r физически съсипан. По време на войната Карл е изпратена в малкото градче Швенинген, за да избяга от бомбардировките на Щутгарт. На 15 години е мобилизиран с други младежи за копаене на окопи на линията „Зигфрид“.

Преследвайки мечта си да се върне в САЩ, през 1952 г. успява да стигне до Ню Йорк само със спестени 40 долара и получава работа като графичен дизайнер в отдела за промоции на „Ню Йорк Таймс“.[4][5] По време на Корейската война е мобилизиран и е разположен в Германия с 2-ра бронирана дивизия като пощенски служител. След демобилизацията се връща на старата си работа в „Ню Йорк Таймс“.[3] По-късно става арт директор на рекламна агенция на фармацевтична фирма.[4]

Педагогът и автор Бил Мартин младши забеляза илюстрацията му за реклама на червен омар, и го моли да сътрудничи на книга с картинки.[3] Той решава да го направи, желаейки книжката да е по-интересна за децата. Книжката с негови илюстрации „Кафява мечка, кафява мечка, какво виждаш?“ е публикувана през 1967 г. и става бестселър.[4] С това стартира кариерата му на илюстратор и скоро той започва да пише и илюстрира собствените си истории.[5] Първата му книга „1, 2, 3 в зоологическата градина“ е издадена през 1968 г.[1][3]

През 1969 г. е издадена най-популярната му книга за деца – „Много гладната гъсеница“.[1] В тази образователно-забавна история описва пътя на малката ненаситната гъсеница, която хранейки се с една ябълка, две сливи, три круши и т.н. и показва дните от седмицата, и представя жизненият ѝ цикъл и метаморфозите, през които минава живота ѝ, докато се превърне в красива пеперуда.[2] Книгата е преведена на над 60 езика по света и е издадена в над 50 милиона копия.[1] Екранизирана е в едноименни късометражни филми.

Илюстрациите на произведенията му са създадени като колаж, използвайки ръчно рисувани хартии[5], които той изрязва и наслагва, за да образува ярки и цветни изображения.[4] Заедно със своите произведения е илюстрирал над 70 книги за деца.[2][5] Много от книгите му имат допълнително измерение – изрязани страници, мигащи светлини като в книгата „Много самотната светулка“, дори реалистичния звук на песента на щурец като в книгата „Много тихият щурец“.[3] Темите на неговите истории обикновено са извлечени от природата и са вдъхновени от разходките в нея.

За произведенията си в детската литература е удостоен с многобройни награди, включително наградата за японска картинна книга, медала Regina и наградата за цялостно творчество от Обществото на илюстраторите. През 2003 г. Американската библиотечна асоциация го награждава с двугодишния медал „Лора Инголс Уайлдър“ (сега – Награда за детско литературно наследство), награда за писатели или илюстратори на детски книги, публикувани в САЩ, които имат траен принос в тази област.[3] Удостоен е с многобройни почетни степени от колежи и университети, включително от колежа „Бейтс“ през 2007 г., от Апалачкия държавен университет през 2013 г., от колежа „Смит“ през 2014 г. и колежа „Уилямс“ през 2016 г. Google отдава почит, на него и на книгата му „Много гладната гъсеница“ като го моли да проектира логото „Google Doodle“, за началната страница на сайта на 20 март 2009 г., в чест на първия ден на пролетта. През 2019 г. скачащият паяк Uroballus carlei, имитиращ гъсеница, е кръстен на него, в чест на 50-ата годишнина от публикуването на книгата „Много гладната гъсеница“ и в чест на 90-ия му рожден ден.

Заедно с втората си съпруга, Барбара Морисън, основават през 2002 г. Музея на изкуството на книгите с картинки на Ерик Карл в Амхърст, който има площ от 4100 м2, и е посветен на изкуството на детските книги.[3][4][6]

Ерик Карл умира от бъбречна недостатъчност на 23 май 2021 г. в Нортхемптън, Масачузетс.[1][7]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1, 2, 3 to the Zoo (1968)[1][2]
  • The Very Hungry Caterpillar (1969)
    Много гладната гъсеница, изд. „Funky Books“ (2016), прев.
  • Pancakes, Pancakes! (1970)
  • The Tiny Seed (1970)
  • Do You Want to Be My Friend? (1971)
  • Rooster's Off to See the World (1972)
  • The Secret Birthday Message (1972)
  • Walter the Baker (1972)
  • Have You Seen My Cat? (1973)
  • I See a Song (1973)
  • All About Arthur (1974)
  • The Mixed-Up Chameleon (1975)
  • The Grouchy Ladybug (1977)
  • The Honeybee and the Robber (1981)
  • The Very Busy Spider (1984)
  • Papa, Please Get the Moon for Me (1986)
  • A House for Hermit Crab (1987)
  • The Rabbit and the Turtle (1988)
  • Animals, Animals (1989)
  • The Very Quiet Cricket (1990)
  • Dragons, Dragons (1991)
  • Draw Me a Star (1992)
  • My Apron (1994)
  • The Very Lonely Firefly (1995)
  • Little Cloud (1996)
  • From Head to Toe (1997)
  • Hello, Red Fox (1998)
  • The Very Clumsy Click Beetle (1999)
  • Does a Kangaroo Have a Mother, Too? (2000)
  • Dream Snow (2000)
  • "Slowly, Slowly, Slowly," Said the Sloth (2002)
  • Where Are You Going? To See My Friend! (2003)
  • Mister Seahorse (2004)
  • 10 Little Rubber Ducks (2005)
  • The Artist Who Painted a Blue Horse (2011)
  • Friends (2013)
  • The Nonsense Show (2015)

Илюстрации (частично)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Brown Bear, Brown Bear, What Do You See? (1967)[1][2]
  • Tales of the Nimipoo (1970)
  • The Boastful Fisherman (1970)
  • Feathered Ones and Furry (1971)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1978 The Youth Who Wanted to Shiver
  • 1978 Hans in Luck
  • 1978 The Fisherman and His Wife
  • 1978 The Three Golden Hairs
  • 1978 Tom Thumb
  • 1993 The Very Hungry Caterpillar and Other Stories – тв филм
  • 1993 The World of Eric Carle – тв сериал, 3 епизода
  • 2013 The Very Hungry Caterpillar
  • 2014 CBeebies Bedtime Story – тв сериал, 1 епизод
  • 2015 10 Little Rubber Ducks
  • 2015 House for Hermit Crab
  • 2020 Gotham Reads – тв сериал, 1 епизод
  • 2022 – 2023 The World of Eric Carle – тв сериал, 8 епизода

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  3. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика”
  4. ↑ а б в г д е ж Биография в сайта „Книжанка”
  5. ↑ а б в г д ((en)) Биография в официалния сайт
  6. ↑ а б ((en)) Биография в сайта на музея
  7. ↑ Почина Ерик Карл, автор на популярната в цял свят детска книжка "Много гладната гъсеница"

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eric Carle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“