Ерика Буркарт
| Ерика Буркарт Erika Burkart | |
| Родена | 8 февруари 1922 г. |
|---|---|
| Починала | 14 април 2010 г. Мури, Швейцария |
| Националност |  Швейцария |
| Ерика Буркарт в Общомедия | |
Ерика Буркарт (на немски: Erika Burkart) е швейцарска поетеса, белетристка и есеистка.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в семейство на гостилничар в Аарау.
Тя работи 10 години като селска учителка. През това време пътува из Франция, Италия, Испания, Ирландия. От 1956 г. е писателка на свободна практика. Основни теми в творчеството ѝ стават природата, любовта, раздялата и смъртта. Поетесата живее и създава творчеството си в бившия игуменски дом на манастира Мури в Аристау.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]С ранните си стихосбирки „Тъмната птица“ (1953), „Спътници на звездите“ (1955), „Обаяние и полет“ (1956), „Лятно слънцестоене“ (1957) и „Духът на полята“ (1958) Ерика Буркарт съгражда един художествен свят, който ще продължи да обитава с все по-нарастваща поетическа мощ. Следват стихосбирките „Спасената Земя“ (1960), „С очите на кариатидата“ (1962), „Живея“ (1964), „Бягащите брегове“ (1967), „Прозрачността на отломките“ (1973), „Светлината в сечището“ (1977), „Очевидец. Избрани стихотворения“ (1978), „Свободата на нощта“ (1982), „Зодиакът на Детето“ (1984), „Минута мълчание“ (1988), „Диря синия мак“ (1989), „Нежността на сенките“ (1991), „Тишината на най-далечния отзвук“ (1997), „Бавна част“ (2002) и „Безпризорна близост“ [1] (2005).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Der dunkle Vogel, 1953
- Sterngefährten, 1955
- Bann und Flug, 1956
- Geist der Fluren, 1958
- Die gerettete Erde, 1960
- Mit den Augen der Kore, 1962
- Ich lebe, 1964
- Die weichenden Ufer, 1967
- Fernkristall, Ausgewählte Gedichte, 1972
- Die Transparenz der Scherben, 1973
- Das Licht im Kahlschlag, 1977
- Augenzeuge, Ausgewählte Gedichte, 1978
- Die Freiheit der Nacht, 1982
- Sternbild des Kindes, 1984
- Schweigeminute, 1988
- Ich suche den blauen Mohn, Pflanzengedichte, 1989
- Die Zärtlichkeit der Schatten, 1991
- Stille fernster Rückruf, 1997
- Langsamer Satz, 2002
- Ortlose Nähe, 2005
- Geheimbrief, 2009
- Geheimbund der Stille – ein Lyrik-Abtausch aus 15 Jahren, (mit Mischa Vetere), 2010
- Das späte Erkennen der Zeichen, 2010
- Nachtschicht / Schattenzone, (mit Ernst Halter), 2010
- Проза
- Moräne, Roman, 1970
- Jemand entfernt sich, Erzählungen, 1972
- Rufweite, 1975
- Der Weg zu den Schafen, Roman, 1979
- Die Spiele der Erkenntnis, 1985
- Das Schimmern der Flügel, 1994
- Grundwasserstrom. Aufzeichnungen, 2000
- Die Vikarin, 2006
Награди и отличия (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- 1956: Internationaler Lions Club
- 1957: „Награда Дросте“ на град Меерсбург
- 1961: „Награда Конрад Фердинанд Майер“ на град Цюрих
- 1964: Kulturpreis der Pro Argovia
- 1970: Ehrengabe der Stadt Zürich
- 1971: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за отделна творба
- 1971: „Награда Ида Демел“
- 1972: Werkjahr für Aargauer Kunstschaffende 1972
- 1978: „Награда Йохан Петер Хебел“
- 1979: Werkbeitrag des Kantons Zürich
- 1980: „Литературна награда на Ааргау“
- 1986: Werkauftrag Pro Helvetia
- 1990: Wolfgang-Amadeus-Mozart-Preis der Johann-Wolfgang-von-Goethe-Stiftung
- 1992: „Награда Готфрид Келер“
- 1995: „Шилерова награда на Цюрихската кантонална банка“
- 1999: Werkauftrag Pro Helvetia
- 2000: Ehrengabe der Stadt Zürich
- 2002: „Награда Йозеф Брайтбах“
- 2003: Ehrengabe der Stadt Zürich
- 2005: „Голяма Шилерова награда“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ерика Буркарт- Поезия от Ерика Буркарт Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Ерика Буркарт чете свои стихове
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((de)) Erika Burkart im Schweizerischen Literaturarchiv
|
