Ермонгард д'Асп

Ермонгард д'Асп
Hermangard d'Asp
9-и велик магистър на Ордена на хоспиталиерите
Информация
Управление1187 – 1190
Роден
Починал
1192 г.
ПредшественикРоже дьо Мулен
НаследникГарние дьо Наблус
Ермонгард д'Асп
Hermangard d'Asp в Общомедия

Ермонгард д'Асп (на френски: Hermangard d'Asp, известен и с имената Ermengardo, Ermengardus Apsensis, Armengaut de Aspe) († 1192 г. в Акра), е 9-ият велик магистър на Ордена на рицарите-хоспиталиери. Той е начело на ордена в периода 1187 – 1190 година.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

След като великият магистър Роже дьо Мулен загива в битката при Кресон на 1 май 1187 г., за известно време орденът се управлява от прецептора Уилям Борел, но той загива в битката при Хатин на 4 юли 1187 г. или е пленен от войските на сарацинския султан Саладин и след това екзекутиран. На 20 юли 1187 г. Ермонгард д'Асп поема временно командването на Ордена на Свети Йоан, като фактически се смята за 9-ия велик магистър на ордена.

Хоспиталиерите успяват през февруари 1186 г. да превземат замъка Маргат, но успехите на сарацините са далеч по мащабни. Султан Саладин превзема много градове и крепости в Йерусалимското кралство, като на 22 октомври 1187 г., след десетдневна обсада, Йерусалим пада в ръцете на сарацините. Хоспиталиерите успяват да откупят свободата на 1000 християни, взети в плен при завлявяването на Йерусалим. Седалището на ордена се премества в крепостта Маргат. Знаменитата болница на ордена в Йерусалим престава да съществува завинаги.

През 1190 г. за редовен велик магистър е избран Гарние дьо Наблус, на мястото на Ермонгард д'Асп, който умира в Акра през зимата на 1192 г.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bertrand Galimard Flavigny: Histoire de l'ordre de Malte, Perrin, Paris, 2006.
  • Steven Runciman: A History of the Crusades. Band II, S. 384
  • G. Manara: Storia dell' Ordine di Malta ne' suoi gran maestri e cavalieri, 1846,
  • Pierre d'Avity и Johann Ludwig Gottfried: Archontologiae Cosmicae Buch III, Frankfurt am Main, 1628, S. 33
  • Joseph Marie Antoine Delaville Le Roulx: Les Hospitaliers En Terre Sainte Et Chypre, 1100 – 1310. BiblioBazaar, Charleston 2009, ISBN 1-113-15962-6, S. 62 – 64

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Официален сайт на Малтийския орден, архив на оригинала от 13 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111113211958/http://www.orderofmalta.int/history/680/the-79-grand-masters/?lang=en, посетен на 28 октомври 2013 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Роже дьо Мулен → Велик магистър на Ордена на хоспиталиерите (1187 – 1190) → Гарние дьо Наблус