Ернст Майстер

Ернст Майстер
Ernst Meister
Роден3 септември 1911 г.
Починал15 юни 1979 г. (67 г.)
Хаген, Германия
Професиябелетрист, поет, драматург
Националност Германия
Жанрлирика, проза, радиодрама
Награди„Награда Петрарка“ (1976)
„Награда Георг Бюхнер“ (1979) (посмъртно)

Ернст Майстер (на немски: Ernst Meister) е немски писател, автор на стихотворения, проза и радиопиеси.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ернст Майстер завършва гимназия през 1930 г. и по желание на баща си започва да следва теология в Марбургския университет, но после изучава германистика, философия и история на изкуството. От края на 1931 г. следва в Хумболтовия университет в Берлин. Тук публикува през 1932 г. първата си стихосбирка „Изложба“ („Ausstellung“).

След като в Германия идват на власт националсоциалистите, научният му ръководител бяга в изгнание и Майстер не успява да довърши дисертацията си. Като поет публикува рядко, но продължава да пише „за чекмеджето“.

Ернст Майстер взима участие във Втората световна война като обикновен войник. Многообразните си преживявания през войната пресъздава в лирически творби, а също в разкази, радиодрами и театрални пиеси. Едва през 50-те години, след две десетилетия мълчание, Майстер започва отново да публикува свои произведения. Между 1953 и 1979 г. създава повече от 16 тома с поезия заедно с много други литературни творби.

Майстер живее усамотено в Хаген, но от края на 50-те години се превръща в ментор за редица по-млади автори. Поетът и романист Николас Борн е силно повлиян от творчеството му и като член на журито на литературната „Награда Петрарка“ успява през средата на 70-те години да допринесе Майстер да получи отличието и да бъде преоткрит като херметичен, почти забравен поет, чиито творби притежават въздействаща простота и извънвременни качества.

Други по-млади автори, които разпознават значението на Ернст Майстер и задълбочено се занимават с творчеството му са Ханс Бендер, Петер Хандке, Михаел Крюгер, Кристоф Мекел, Оскар Пастиор и Паул Вюр.

През 1981 г. град Хаген учредява литературната награда за поезия „Ернст Майстер“.

Библиография (подбор)

[редактиране | редактиране на кода]

Лирика

  • Gedichte. Textkritische und kommentierte Ausgabe in 5 Bänden, 2011

In der Reihe Sämtliche Gedichte, hg. und jeweils mit einem Nachwort von Reinhard Kiefer, sind erschienen:

  • Bd. 1: Ausstellung. Gedichte (1932, Reprint), 1985
  • Bd. 2: Unterm schwarzen Schafspelz. Dem Spiegelkabinett gegenüber. Gedichte (1953 / 1954), 1986
  • Bd. 3: Der Südwind sagte zu mir. Fermate. Gedichte (1955 / 1957), 1986
  • Bd. 4: …und Ararat. Pythiusa. Lichtes Labyrinth. Gedichte (1956 / 1958 / 1959), 1987
  • Bd. 5: Zahlen und Figuren. Gedichte (1958), 1987
  • Bd. 6: Die Formel und die Stätte. Gedichte (1960), 1987
  • Bd. 7: Flut und Stein. Gedichte (1962), 1988
  • Bd. 8: Anderer Aufenthalt. Verstreut veröffentlichte Gedichte (1932–1964), 1997
  • Bd. 9: Zeichen um Zeichen. Gedichte (1968), 1999
  • Bd. 10: Es kam die Nachricht. Gedichte (1970), 1990
  • Bd. 11: Sage vom Ganzen den Satz. Gedichte (1972), 1996
  • Bd. 12: Im Zeitspalt. Gedichte (1976), 1994
  • Bd. 13: Wandloser Raum. Gedichte (1979), 1996
  • Bd. 14: Schatten. Verstreut veröffentlichte Gedichte (1964–1979), 1998
  • Bd. 15: Gedichte aus dem Nachlaß, 1999
  • Supplementband 1: Mitteilung für Freunde, 2000
  • Supplementband 2: Aus dem Zeitlied eines Kindes. Gedichte, 2007

Проза

  • Prosa 1931–1979, 1989

Радиодрама

  • Schieferfarbene Wasser. (Drei Hörspiele), 1990
  • Apologie des Zweifels. (Drei Hörspiele), 1994
  • Das Schloß. (Sieben Hörspiele), 2008

Избрано

  • Ernst-Meister-Lesebuch. Zusammengestellt und mit einem Nachwort von Harald Hartung, 2005

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bundespräsidialamt

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни