Ескейпизъм

Ескейпизъм (на английски: escapism от escape – бягам, избягвам) или още бягство от реалността, е избягването на неприятни, скучни, тежки, страшни или банални аспекти от ежедневния живот.[1] Може да се използва и като термин, с който се определят действия, които хората предприемат, за да облекчат натрапчивото си чувство за депресия или като цяло тъга.

Възгледи за ескейпизма

[редактиране | редактиране на кода]

Цели индустрии процъфтяват около нарастващата тенденция хората да бягат от трудностите в ежедневието си, особено намирайки убежище в дигиталния свят.[2] Много дейности, които са нормална част от здравословното съществуване (хранене, сън, физически упражнения, сексуална активност) могат да се превърнат и в начини за бягство от реалността, когато се изведат до крайност или извън подходящия контекст. В резултат терминът „ескейпизъм“, често носи негативни конотации, намеквайки, че ескейпистите са нещастни хора, неспособни или нежелащи да се свържат осмислено със света и да предприемат съответни необходими действия, от които бягат.[3]

Въпреки това, много оспорват виждането, че ескейпизмът е изначално и изключително негативно явление. К. С. Луис е известен с хумористичната си забележка, че обичайните врагове на бягството от реалността са затворниците;[4] и той смята, че когато се прилага с мярка, ескейпизмът може да се действа „освежаващо“, както и да развие допълнително силата на въображението.[5] Подобно Дж. Р. Р. Толкин защитава ескейпизма във фентъзи литературата като творчески израз на реалността в един вторичен свят – този на въображението.[6] Тери Пратчет смята, че през 20 век се развива с времето по-положително виждане за ескейпистката литература.[7]

Психологически бягства

[редактиране | редактиране на кода]

Зигмунд Фройд смята част от ескейпистките фантазии като необходим елемент в живота на хората: „[T]е не могат да преживеят от слабото удовлетворение, което могат да извлекат от реалността. Ние просто не можем да минем без помощни конструкции, каза веднъж Теодор Фонтейн“.[8] Неговите последователи виждат в почивката и удовлетворяването на желанията (в малки дози) полезни средства за нагаждане към травматичната неудовлетвореност;[9] докато по-късни психолози са подчертали ролята на индиректните разсейващи фактори за справяне с нежеланите настроения като гняв и тъга“.[10]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ dictionary.cambridge.org
  2. ↑ G. Kainer, Grace and the Great Controversy (2010) p. p. 35
  3. ↑ D. Baggett et al, C. S. Lewis as Philosopher (2009) p. 260
  4. ↑ G. Kainer, Grace and the Great Controversy (2010) p. 34
  5. ↑ D. Baggett et al, C. S. Lewis as Philosopher (2009) p. 260
  6. ↑ T. F. Nicolay, Tolkien and the Modernists (2014) p. 79 and p. 66
  7. ↑ Terry Pratchett & Stephen Briggs, The Discworld Companion (2012) p. 329
  8. ↑ Фройд, С., Въведение в психоанализата (PFL1) p. 419
  9. ↑ Ото Фенихел, Психоаналитична теория на неврозата (1946), p. 554
  10. ↑ D. Goleman, Emotional Intelligence (1996) p. 73
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Escapism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​