Естерхази
| Естерхази | |
 Описание на герба: Корона на синьо поле, над която е изобразен златен лешояд, обърнат вдясно, с корона на главата и държащ сребърна сабя в дясната си предна лапа и зелен клон с три червени рози в лявата | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Свещена Римска империя Кралство Унгария Австрийска империя |
| Титли | графове князе палатини на Унгария |
| Естерхази в Общомедия | |
Естерхази или Естергази-Галанта (на унгарски: Esterházy de Galántha) е унгарска благородническа фамилия, най-големите частни земевладелци на Унгария при Хабсбургите.
История
[редактиране | редактиране на кода]Привързаността към императорската династия и към католицизма през XVII век води този род от Галанта (днес в Словакия) към бързо забогатяване. През 1626 г. императорът на Свещената Римска империя ги прави графове, а от 1712 г. главата на рода носи титлата имперски княз. За разлика от другите унгарски князе-магнати (Батяни, Палфи), Естерхази са медиатизирани, тоест са смятани за равнородни с европейските монарси.
Освен главния клон на династията, който се установява отначало във Форхтенщайн, а след това – в Айзенщат (в границите на днешна Австрия, Бургенланд, покрай австро-унгарската граница), през XVII в. са съществували още два – Зволенски и Чеснекски. Сред представителите на рода има няколко австрийски генерал-фелдмаршали, един австрийски министър на външните работи, посланици към петербургския двор, банове на Хърватия. В началото на XIX век Николай II, княз Естерхази се обявява за потомък на самия Атила, като по този начин отказва предложената му от Наполеон унгарска корона,[1] предпочитайки медиатизацията. Представител на Дома Естерхази е известният писател Петер Естерхази, починал през 2016 г.
Най-големите културни центрове на Унгария през XVIII в. са дворцово-парковите комплекси на Естерхази в Айзенщат и Фертьод. В първия от тях от 1766 до 1790 г. като придворен композитор и главен капелмайстор служи Йозеф Хайдн, а вторият, заради пищния си интериор, получава прозвището „унгарският Версай“. Художествената сбирка на Естерхази ляга в основата на Националната галерия в Будапеща.
-
-
Дворецът Естерхази
(Фертьод, Унгария) -
Замъкът в Форхтенщайн, Австрия
.JPG)
Известни представители
[редактиране | редактиране на кода]- княз Пал Естерхази, граф Фракно и Берег (1635 – 1713), имперски фелдмаршал, палатин на Унгария; взел участие през 1683 г. в освобождението на Виена и през 1686 г. в превземането на Офен от турците; през 1687 г. получава титлата имперски княз, правото да сече монети със своето изображение и правото да дава благороднически титли. Дядо е на Пал Антал и Миклош Йосиф Естерхази.
Пал Естерхази, 1-й княз Естерхази (портрет от 1655 г.) - княз Пал II Антон Естерхази (1711 – 1762), внук на Пал Естерхази, по-голям брат на Миклош Йоисф Естерхази; имперски фелдмаршал, представител на Хабсбургите при неаполитанския двор (1750 – 53), покровител на музиканти.
- княз Миклош Йосиф Естерхази , граф Форхенщайн (1714 – 1790), имперски фелдмаршал, внук на Пал Естерхази, младши брат на Пал Антал Естерхази; отличѐн във войната за австрийското наследство и в Седемгодишната война; известен като меценат; възпитаници на основаната от него в Айзенщат музикална школа са Йозеф Хайдн и Игнац Плейел.
- княз Николай II, княз Естерхази (1765 – 1833), австрийски фелдмаршал, внук на Миклош Йосиф Естерхази; през 1809 г. организира корпус от доброволци в помощ на Австрия в отговор на прокламацията на Наполеон, предлагащ му короната на Унгария, ако тя се отдели от империята като самостоятелна държава.
- княз Пал Антал Естерхази-младши (1786 – 1866) – австрийски министър, син на Миклош Йосиф Естерхази-младши. Бил е посланик в Дрезден, Рим и Лондон. През 1848 г. е министър на външните работи в правителството на Лайош Батяни, но още през август се отказва от поста си, след напразен опит за съглашение с австрийското министерство. През 1856 г. е посланик в Москва за коронацията на император Александър II. В негова чест е наречена тортата „Естерхази“.
- От графския клон са известни:
- граф Валентин Ладислав Естерхази (1740 – 1805), френски дипломат, генерал от френската армия (1780), командир на хусарския полк Естерхази (по-късно 3-ти хусарски полк) (1764 – 1790), посланик на френските емигранти (братята на крал Луи XVI) след Френската революция при руския императорски двор (1791 – 1796).
- граф Мориц Естерхази (1807 – 1890), австрийски дипломат. Бил е посланик в Рим, а от 1861 до 1866 г. – министър без портфейл. Бил е начело на клерикално-феодалната реакционна партия при Виенския двор и един от виновниците за войната от 1866 г. с Прусия и Италия.
- Към странична линия принадлежи майор Фердинанд Валсен-Естерхази (Walsin-Esterhazy; 1847 – 1923) – офицер от френския генерален щаб, един от главните обвиняеми по делото Драйфус.
- От 2014 г. граф Янош Естерхази-Галанта (род. 1951) е пазител на общата хазна на Малтийския рицарски орден.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
