Еторе Скола

Еторе Скола Ettore Scola
италиански режисьор и сценарист
Еторе Скола (1983)
Роден	10 май 1931 г. Тревико, Италия
Починал	19 януари 2016 г. (84 г.) Рим, Италия
Националност	Италия
Учил в	Римски университет „Сапиенца“
Режисура
Активност	1964-2016
Значими филми	„Обичахме се толкова много“ (1974) „Грозни, мръсни и зли“ (1976) „Един особен ден“ (1977)
Семейство
Деца	2
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Еторе Скола в Общомедия

Еторе Скола (на италиански: Ettore Scola) е италиански режисьор и сценарист, известен с филми като „Обичахме се толкова много“ (1974), „Грозни, мръсни и зли“ (1976), „Един особен ден“ (1977), „Терасата“ (1980), „Сплендор“ (1988) и много други.

Биография

Роден е на 10 май 1931 г. в многолюдното семейство на лекар в Тревико, Италия. Там филми се прожектират два пъти годишно: идват с камион и поставят екран на главния площад. Дългоочакваните филмови предавания се превръщат в истински празници за момчето. Спомените за тях завинаги ще му оставят носталгична болезненост и в крайна сметка ще бъдат отразени във филма му „Разкош“, историята за „възходите“ и „паденията“ на провинциално кино и неговия собственик, който през 80-те години е напълно разорен от телевизията.

Докато следва в Юридическия факултет на Римския университет, Еторе Скола сътрудничи на хумористичното списание „Марк Аврелий“ като художник и се запознава с Федерико Фелини.

Завършва Юридическия факултет и от 1951 г. започва да присъства с хуморески и скечове в сатирични списания и по радиото. През 1953 г. дебютира като сценарист, пишейки за Дино Ризи и други режисьори, често в сътрудничество с Руджеро Макари.

Умира на 19 януари 2016 г. в Рим.^[1]

Творчество

Като режисьор реализира общо 41 филмови проекта, а като сценарист участва в над 80 продукции. Централната тема на Скола винаги е била „представянето на социалните условия на фона на политиката“.

Виторио Гасман, Нино Манфреди, Марчело Мастрояни и Стефания Сандрели са едни от актьорите, с които работи най-често.

Филмография

Режисьор

Игрални филми

Кадър от Драма на ревността, 1970

Кадър от Обичахме се толкова много, 1974

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1964	Ако позволите, да говорим за жени	Se permettete parliamo di donne
1965	Конюнктурата	La congiuntura
1965	Трилинг	Thrilling
1966	Архидяволът	L'arcidiavolo
1968	Ще успеят ли нашите герои да открият своя загадъчно изчезнал приятел в Африка?	Riusciranno i nostri eroi a ritrovare l'amico misteriosamente scomparso in Africa?
1969	Комисар Пепе	Il Commissario Pepe
1970	Драма на ревността	Dramma della gelosia
1971	Позволете? Роко Папалео	Permette? Rocco Papaleo
1972	Най-хубавата вечер в моя живот	La più bella serata della mia vita
1973		Trevico-Torino – Viaggio nel Fiat-Nam
1974	Обичахме се толкова много	C'eravamo tanto amati
1976	Грозни, мръсни и зли	Brutti, sporchi e cattivi
1976	Лека нощ, дами и господа	Signore e signori, buonanotte
1977	Един особен ден	Una giornata particolare
1977	Новите чудовища	I nuovi mostri	сегменти
1980	Терасата	La terrazza
1981	Любовни страсти	Passione d'amore
1982	Нов свят	Il mondo nuovo
1983	Балът	Ballando ballando
1985	Наивници в Неапол	Maccheroni
1987	Семейството	La famiglia
1988	Сплендор	Splendor
1989	Колко е часът?	Che ora è?
1990	Пътешествието на капитан Фракас	Il viaggio di Capitan Fracassa
1993	Марио, Мария и Марио	Mario, Maria e Mario
1995	Роман за един беден юноша	Romanzo di un giovane povero
1998	Вечерята	La cena
2001	Нелоялна конкуренция	Concorrenza sleale
2003	Хората на Рим	Gente di Roma

Награди и номинации

Награди

• 1975 – Голямата награда на Московския кинофестивал за филма „Обичахме се толкова много“
• 1976 – „Най-добър режисьор“ на Фестивала в Кан за филма „Грозни, мръсни и зли“
• 1977 – Награда „Сезар“ за филма „Обичахме се толкова много“
• 1978 – Награда „Сезар“ „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Един особен ден“
• 1980 – Награда на Фестивала в Кан „Най-добър сценарий“ за филма „Терасата“
• 1984 – Награда „Сезар“ „Най-добър режисьор“ за филма „Балът“
• 1984 – Сребърна мечка на Берлинския международен кинофестивал „Най-добър режисьор“ за филма „Балът“^[2]
• 1984 – Награда на вестник „Berliner Morgenpost“ за филма „Балът“
• 1987 – Сребърна лента на Италианската национална асоциация на киножурналистите за най-добра режисура за филма „Семейството“
• 1990 – Награда „Пиетро Бианчи“ на Венецианския кинофестивал
• 2001 – Сребърен „Свети Георги“ на Московския кинофестивал за филма „Нелоялна конкуренция“

Номинации

• 1970 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма Драма на ревността
• 1976 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Грозни, мръсни и зли“
• 1977 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Един особен ден“
• 1978 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Един особен ден“
• 1979 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Новите чудовища“
• 1980 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Терасата“
• 1981 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Любовни страсти“
• 1982 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Нов свят“
• 1984 – Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал за филма „Балът“
• 1984 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Балът“
• 1987 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Семейството“
• 1988 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Семейството“
• 1989 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Сплендор“
• 1991 – Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал за филма „Пътешествието на капитан Фракас“^[3]
• 1995 – Златен лъв на Венецианския кинофестивал за филма „Роман за един беден юноша“
• 2001 – Награда за най-добър филм – Златен „Свети Георги“ на Московския кинофестивал за филма „Нелоялна конкуренция“

Източници

1. Кръстев, Цветан. Почина гениалният Еторе Скола // Стандарт Нюз. 20 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-22. Посетен на 20 януари 2016.
2. Berlinale: 1984 Prize Winners // berlinale.de. Посетен на 6 февруари 2016.
3. Berlinale: 1991 Programme // berlinale.de. Посетен на 6 февруари 2016.

Външни препратки

• Еторе Скола в Internet Movie Database
• „Сбогом и на Еторе Скола“, drugotokino.bg, 20 януари 2016
• Геновева Димитрова, „Еторе Скола (1931 – 2016)“, в. „Култура“, бр. 3 (2840), 29 януари 2016