Жак Лусие Jacques Loussier | |
френски джаз пианист и композитор | |
Жак Лусие през 2004 г. | |
Роден |
26 октомври 1934 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Франция |
Музикална кариера | |
Стил | джаз |
Инструменти | пиано |
Активност | 1959 – 2019 |
Лейбъл | „Дека Рекърдс“, CBS Disques, „Ар Си Ей Рекърдс“, MGM Records, Philips Records, Telarc International Corporation, Naxos, Note Productions |
Семейство | |
Деца | Жан-Батист Лусие |
Уебсайт | |
Жак Лусие в Общомедия |
Жак Лусие (на френски: Jacques Loussier) е френски музикант, композитор и пианист, известен преди всичко с джазовите си интерпретации на класически композитори като Бах, Бетовен, Вивалди, Дебюси, Моцарт, Равел, Сати, Хендел, Шопен.
Роден е на 26 октомври 1934 г. в относително бедно семейство, в жилището на което дори не е имало музикален инструмент, Лусие от 10-годишен се занимава усърдно с пиано и класическа музика, особен афинитет изпитва към творчеството на Йохан Себастиан Бах. През 1952 г. постъпва в Парижката консерватория, където учи при виртуоза Ив Нат. Още през студентските си години успешно се изявява като класически изпълнител, но същевременно търси и алтернативни пътища за изява. Свири в цигански оркестри, акомпанира на шансонните изпълнения на Шарл Азнавур, Жак Брел и др., композира и изпълнява кабаретна, естрадна и кино музика.
Под влияние на особено популярния през 50-те и 60-те години „Modern Jazz Quartet“, Лусие силно се ориентира към класическото джаз трио (пиано, контрабас, ударни плюс евентуален солиращ инструмент). При първия си студиен запис на творби от Бах, той се избира именно на този инструментален формат.
Първият си албум Жак Лусие издава през 1959 г., възприет е с възторг както от публиката, така и от критиката. Плочата е озаглавена „Play Bach“ и повечето му по-късни интерпретации на творбите на великия композитор носят същото име, със съответния цифров индекс. Експериментът с джазирането на творбите на Бах се оказва успешен и през следващите 15 години, Лусие продава повече от 15 милиона плочи.
Въпреки че вече е асоцииран като джазов интерпретатор на Бах и в концертните си изяви да изпълнява предимно творби на този музикален майстор, с течение на времето Лусие се обръща и към творчеството на други автори, като Бетовен, Вивалди, Моцарт, Равел, Сати и др. Излиза извън рамките на джазовото трио – в записите се появява камерен оркестър, орган и т.н.
Успоредно с тази работа Лусие композира и свои торби, сред които „Lumieres“ за сопрано, контратенор, хор, ударни и оркестър; Барокова меса „ХХІ век“; Концерт за тромбон и оркестър, концерт зацигулка и оркестър, 7 струнни квартета и Квинтет за брас „Огненият кон“.
Въпреки първоначалния успех, свързан с джазовата интерпретация на творби от Бах, Лусие не се ограничава да повтаря доказалия се като успешен и продаваем стил и похват. Ако в ранните интерпретации преобладава суингираното предаване почти буквално на оригиналните творби, с течение на времето се наблюдава засилено вмъкване на собствени интерпретаторски и импровизационни форми. Лусие започва да се обръща към други жанрове, като рок и фолклор, борави свободно с разработвания материал (например в интерпретацията на „Годишните времена“ на Вивалди вмъква цитат от „Миса Криола“ на Ариел Рамирес, в разработката на Allegretto от Симфония № 7 на Лудвиг ван Бетовен, цитира пасажи от Соната № 14 и т.н.) В собствените си композиции, Лусие се вписва във френската класическа традиция, наложена от майстори като Булез и Онегер.
|