Жан-Люк Меланшон
| Жан-Люк Меланшон Jean-Luc Mélenchon | |
.jpg) 19 януари 2022 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Подпис |  |
| Уебсайт | melenchon.fr |
| Жан-Люк Меланшон в Общомедия | |
Жан-Люк Меланшон (на френски: Jean-Luc Mélenchon) е френски политик с леви убеждения. Избран е за евродепутат през 2009 и в 2012 година е преизбран за втори мандат. Кандидатира се за президент на изборите през 2012, 2017 и 2022 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жан-Люк Меланшон е роден на 19 август 1951 година в Танжер. Произхожда от семейство на французи, родени в Алжир, самите те потомци на испанци. Меланшон говори свободно испански. Майка му е учителка и след развод се премества във Франция през 1962 година.
През 1972 година Меланшон завършва философия в Университета на Франш Конте в Безансон.[1] От средата на 70-те години на XX век се занимава активно с политика и работи основно като журналист и редактор. От 1976 до 2008 година е член и активист на Френската социалистическа партия. Къса окончателно със социалистите и организира своя Лява партия (на френски: Parti de Gauche), ядро на Левия фронт, който спечелва евродепутатското място за Меланшон през 2009 година.
През февруари 2016 година Меланшон лансира движението Неподчинената Франция (на френски: la France Insoumise), което подкрепя кандидатурата му за президент. На първия тур от изборите през 2017 година, спечелени от Еманюел Макрон , Меланшон се класира четвърти.[2] През 2022 година на първия тур той остава трети с 22% от гласовете.[3]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Разведен е. Има дъщеря.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- À la conquête du chaos, Éditions Denoël, 1991 (ISBN 978-2-207-23868-4)
- Jusqu'à l'os, Éditions Régine Deforges, 1991 (ISBN 978-2-905538-89-5)
- Rocard, le rendez-vous manqué, Ramsay, 1994 (ISBN 978-2-84114-053-4)
- Causes républicaines, Éditions du Seuil, 2004 (ISBN 978-2-02-063151-8)
- En quête de gauche, Éditions Balland, 2007 (ISBN 978-2-35315-023-6)
- Laïcité, Éditions Bruno Leprince, 2008 (ISBN 978-2-916333-32-8)
- L'Autre gauche, Éditions Bruno Leprince, 2009 (ISBN 978-2-916333-57-1)
- Qu'ils s'en aillent tous!, Flammarion, 2010 (ISBN 978-2-08-125133-5)
- Comment faire?, Flammarion, 2013 (ISBN 978-2-08-131462-7)
- L'Ère du peuple, Fayard, 2014 (ISBN 978-2-213-68575-5)
- Le Hareng de Bismarck (le poison allemand), Plon, 2015 (ISBN 978-2-8185-0493-2)
- в съавторство с Avec Marc Endeweld, Le Choix de l'insoumission, Seuil, 2016 (ISBN 978-2-02-132654-3)
- L'Avenir en commun (préf. Jean-Luc Mélenchon, Charlotte Girard et Jacques Généreux), Seuil, décembre 2016 (ISBN 978-2-02-131751-0).
- в съавторство със Cécile Amar, De la vertu, Éditions de L'Observatoire, 2017 (ISBN 979-10-329-0059-8)
- Et ainsi de suite, Plon, 2019 (ISBN 978-2259282994).
- Députés du peuple humain, Robert Laffont, 2021.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Portrait: Jean-Luc Mélenchon, l'homme en colère // TV5MONDE. 2017-02-16..
- ↑ (фр) Резултати от първи и втори тур, Официален сайт на френското Министерство на вътрешните работи.
- ↑ (фр)Официални резултати
|
