„Жан Барт“ Jean Bart | |
Линейният кораб „Жан Барт“ в Казабланка | |
Флаг | Франция |
---|---|
Клас и тип | Линеен кораб от типа „Ришельо“ |
Производител | Chantiers de l’Atlantique в Сен Назер, Франция |
Служба | |
Заложен | 12 декември 1936 г. |
Спуснат на вода | 6 март 1940 г. |
Влиза в строй | 16 януари 1949 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през 1970 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 37 850 t (стандартна) 44 698 t (пълна) |
Дължина | 242,0 m (по КВЛ) 247,9 m (максимална) |
Ширина | 33,08 m |
Газене | 9,17 m |
Броня | главен пояс: 330 mm; палуби: 40 – 170 mm; барбети: 405 mm; кули ГК: 300 – 430 mm; кули СК: 115 – 70 mm; бойна рубка: 340 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 6 парни водотръбни котли Sural-Indret; 4 гребни винта; 150 000 к.с. (проектна) |
Скорост | 32 възела (59 km/h) |
Далечина на плаване | 10 000 морски мили при 15 възела ход |
Екипаж | 911 души (непълен) 1280 (по време на Суецката криза) |
Въоръжение | |
Артилерия | 2x4 380 mm (през 1941 – 1945 г. – 1); 3x3 152 mm Зенитна артилерия: 6x2 100 mm; 4x2 37 mm; 4x4 и 2x2 13,2 mm картечници |
Самолети | 2 катапулта 3 хидросамолета[Коментари 1] |
„Жан Барт“ в Общомедия |
Жан Барт (на френски: Jean Bart) е френски линеен кораб от времето на Втората световна война. Втори кораб от типа „Ришельо“. Кръстен е в чест на Жан Барт – френският военен моряк и капер, най-известният от дюнкеркските корсари.
„Жан Барт“ е вторият кораб от типа „Ришельо“. Както и „Ришельо“, той изначално е построен за противодействие на италианския флот. Линкорът е заложен през декември 1936 г. в корабостроителницата Chantiers de l'Atlantique в Сен Назер и е спуснат на вода на 6 март 1940 г.
След нападението на Германия над Франция готовият приблизително на 75% „Жан Барт“, през юни 1940 г., отплава за Казабланка (Мароко). Към този момент на него е постановена само една от двете кули на главния калибър. Другата, с поставени две вместо планираните четири оръдия, е натоварена на транспортен кораб, който е потопен от немска подводна лодка. Също няма и оръдията 152-мм/55, които са заменени със зенитна артилерия.
На 8 ноември 1942 г. френският флот в Казабланка, в хода на Марокано-алжирската операция, е атакуван от американски кораби и самолети на самолетоносача „USS Ranger (CV-4)“ („Рейнджър“). „Жан Барт“ влиза в бой с линкора „Масачузетс“ и получава множество попадения от бомби и снаряди калибър 406-мм. На 10 ноември, опитвайки се да попречи на десанта на съюзниците, линкорът открива огън по крайцера „Аугуста“. Той не очаква нападението, тъй като неговият командир получава рапорт за това, че оръдията на линкора са извадени от строй. Незабавно излетели от „Рейнджър“ самолети атакуват „Жан Барт“ и постигат попадения в него с две 454-кг бомби, в резултат на което той получава пробойна и ляга на грунта. Вечерта на същия ден корабът се предава на войските на „Свободна Франция“.
Предполага се, че „Жан Барт“ ще бъде изваден и неговото строителство ще бъде завършено в САЩ, обаче по-късно тези планове не са осъществени поради големия брой липсващи части. Линкорът лежи на грунта при Казабланка още 2 години.
След края на Втората световна война линкорът е изваден и след кратък ремонт, през 1945 г. е изпратен във Франция. През 1949 г. неговото строителство е завършено. През същата година той официално влиза в строй, обаче е окончателно достроен и снаряжен едва през 1955 г.
През 1956 г. участва в Суецката криза, обаче не се използва, както изначално е планирано, за бомбардировки на египетските градове, тъй като командването иска да избегне неизбежните в такъв случай високи загуби сред гражданското население.
През 1957 г. линкорът е преведен в състава на резервните сили, през 1961 г. е изваден от строя на флота и през 1970 е разкомплектован в корабостроителницата в Специя.
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жан Бар (линкор, 1940)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |