Жан Епщайн

Жан Епщайн
Jean Epstein
френски режисьор
Жан Епщайн около 1920 година
Жан Епщайн около 1920 година
Роден
Починал
2 април 1953 г. (56 г.)
ПогребанФранция
Националност Франция
Режисура
Активност1922 – 1948
НаправлениеИмпресионизъм
Уебсайт
Жан Епщайн в Общомедия

Жан Епщайн (на френски: Jean Epstein) е френски режисьор, критик и писател.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Варшава в семейството на френски евреин и полякиня на 25 март 1897 г. През 1908 г. баща му умира и семейството се премества в Швейцария, а по-късно Епщайн отива в Лион да учи медицина.

Там става секретар и преводач на пионера на киното Огюст Люмиер. Започва да режисира свои филми в началото на 20-те години и скоро се налага като една от водещите фигури на импресионизма в киното с филми, като „Coeur fidèle“ (1923), „Mauprat“ (1926), „La glace à trois faces“ (1927), „La chute de la maison Usher“ (1928).[2]

Жан Епщайн умира на 2 април 1953 г. в Париж.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие бележки
1926 Мопра Mauprat

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Литературна и филмова теория

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bonjour, cinéma. Paris: La Sirène, 1921.
  • La Poésie d'aujourd'hui, un nouvel état d'intelligence. Paris: La Sirène, 1921.
  • La Lyrosophie. Paris: La Sirène, 1922.
  • Le Cinématographe vu de l'Etna. Paris: Les Écrivains réunis, 1926.
  • La Photogénie de l'impondérable. Paris: Corymbe, 1935.
  • L'Intelligence d'une machine. Paris: J. Melot, 1946.
  • Le Cinéma du diable. Paris: J. Melot, 1947.
  • Esprit de cinéma. Genève: Jeheber, 1955.
  • Écrits sur le cinéma, 1921-1953: édition chronologique en deux volumes. Paris: Seghers, 1974–1975.

Белетристика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Les Recteurs et la sirène. Paris: Fernand Aubier/Éd. Montaigne, 1934.
  • L'Or des mers. Paris: Librairie Valois, 1932.

Филмови сценарии

[редактиране | редактиране на кода]
  • "La chute de la maison Usher", L'Avant scène du cinéma, nos. 313-314 (October 1983).

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Jacques Aumont, ed., Jean Epstein: cinéaste, poète, philosophe. Paris: Cinémathèque française, 1998.
  • Vincent Guigueno, Jean Epstein, cinéaste des îles. Paris: Jean Michel Place, 2003.
  • Prosper Hillairet, Cœur fidèle de Jean Epstein. Crisnée: Yellow Now, 2008.
  • Sarah Keller and Jason N. Paul, eds., Jean Epstein: Critical Essays and New Translations. Amsterdam: Amsterdam University Press, 2012.
  • Pierre Leprohon, Jean Epstein. Paris: Seghers, 1964.
  • Stuart Liebman, Jean Epstein’s Early Film Theory, 1920-1922. PhD Dissertation: New York University, 1980.
  • Trond Lundemo, Jean Epstein: intelligensen hos en maskin. Stockholm: Cinemateket, Svenska Filminstitutet, 2001.
  • Laura Vichi, Jean Epstein. Milan: Il castoro, 2003.
  • Christophe Wall-Romana, Jean Epstein: Corporeal Cinema and Film Philosophy. Manchester: Manchester University Press, 2013.
  • Nicole Brenez, Ralph Eue, ed., Bonjour Cinéma und andere Schriften zum Kino. FilmmuseumSynemaPublikationen, Vienna 2008.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Jean Epstein, imdb.com.
  2. ↑ Jean Epstein, imdb.com.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия за режисьор все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни