Жан Лапланш

Жан Лапланш
Jean Laplanche
френски психоаналитик
Роден
Починал
6 май 2012 г. (87 г.)
Бон, Франция
Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Лицей Анри IV
Парижки хуманитарен факултет[1]
Харвардски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вУниверситет Париж-VII: Дени Дидро
ПовлиянЖак Лакан, Гастон Башлар, Морис Мерло-Понти
ПовлиялКорнелиус Касториадис, Джудит Бътлър

Жан Лапланш (на френски: Jean Laplanche) е френски автор, теоретик и психоаналитик, известен най-вече с работата си върху психосексуалното развитие и теорията за съблазняването на Фройд.

Лапланш пише повече от дузина книги върху психоаналитичната теория. Списание „Радикална философия“ го описва като „най-оригиналния и философски информиран психоаналитичен теоретик в днешно време“.[2] Той управлява няколко години Chateau de Pommard, френска винарна, където живее с жена си Надин.

През 1983 г. той събира преводачески екип, състоящ се от Андре Бургиньон, Пиер Котет, Франсоа Робер, Ален Рози и Жанен Алтунян, за подготовка на френско издание на Събрани съчинения на Зигмунд Фройд. Първият том, с номерация XIII, излиза от печат през 1989 г.

Почетен доктор е на Лозанския, Буеносайреския и Атинския университет.

Умира в болница в Бон, град в южната част на департамента Кот д'Ор, регион Бургундия-Франш Конте, след белодробна фиброза, на 6 май 2012 г.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hölderlin et la question du père, Paris, PUF, 1961.
  • Vocabulaire de la psychanalyse, Paris, PUF, 1967.
  • Vie et mort en psychanalyse, Paris, Flammarion, 1970.
  • Problématiques I: L'angoisse, Paris, PUF, 1980.
  • Problématiques II: Castration-Symbolisations, Paris, PUF, 1980.
  • Problématiques III: La Sublimation, Paris, PUF, 1980.
  • Problématiques IV: L'inconscient et le ça, Paris, PUF, 1981.
  • Fantasme originaire. fantasmes des origines, origines du fantasme, Paris, Hachette 1985.
  • Problématiques V: Le baquet-transcendence du transfert, Paris, PUF, 1987.
  • Nouveaux fondements pour la psychanalyse, Paris, PUF, 1987.
  • Traduire Freud, Paris, PUF, 1989.
  • La révolution copernicienne inachevée (Travaux 1967 – 1992), Paris, Aubier 1992.
  • Le fourvoiement biologisant de la sexualité chez Freud, Paris, Les empêcheurs de penser en rond, 1993.
  • Entre séduction et inspiration: l'homme, Paris, PUF, 1999.
  • Problématiques VI: L'après-coup – La „Nachträglichkeit“ dans l'après-coup (1990 – 1991), Paris, PUF, 2006.
  • Problématiques VII: Le fourvoiement biologisant de la sexualité chez Freud suivi de Biologisme et biologie, Paris, PUF, 2006.
  • Sexual. La sexualité élargie au sens freudien. 2000 – 2006, Paris, PUF, 2007.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 010688080 // Система за университетска документация на Франция.
  2. ↑ Fletcher and Osborn
Тази статия за психолог все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни