Жестовата живопис, наричана още жестова абстракция, също гравитационна абстракция или живопис на действието[1], е стил на рисуване.
В него боята е спонтанно и интуитивно[2] напръскана, дрипирана, намазана или положена чрез капене, изливане, избърсване или замеряне върху платното, вместо да бъде внимателно, преднамерено нанесена[3].
Резултатът подчертава физическото действие на рисуването, като основен аспект на завършената работа или загриженост на нейния художник. Този вид абстракция се отнася до начина, по който се създава произведението. Това е процес, а не течение в изобразителното изкуство. Важно е не нарисуваното изображение, а методът, с който е създадено[2].
За нанасяне на боята може да се използва също четка, пръчка, длан, пръсти или цялото тяло.
Стилът е широко разпространен от 40-те до 60-те години на 20. век и е тясно свързан с абстрактния експресионизъм (някои критици използват взаимозаменяемо изразите „екшън-живопис“ и „абстрактен експресионизъм“).
Видни представители на този стил са: Франк Аврай Уилсън[4], Норман Блум[5], Джеймс Брукс[6], Никола Кароун[7], Илейн де Коонинг[8], Вилем де Кунинг[9], Пърл Файн[10], Сам Франсис[11], Майкъл Голдбърг, Уилям Грийн[12], Исмаил Гулже[13], Филип Густън[14], Грейс Хартиган[15], Франц Клайн[16], Албърт Котин, Лий Краснер[17], Алфред Лесли, Конрад Марка-Рели, Жорж Матийо[18], Джоан Мичъл, Джаксън Полък, Милтън Реник[19], Джо Стефанели[20], Джак Творков[21].
|