Живалево
| Живалево Живалево | |
| — село — | |
 | |
  Живалево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 631 m |
| Население | 155 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Живалево в Общомедия | |
Живалево (на македонска литературна норма: Живалево) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено na 6 км западно от общинския център Кратово на главния път свързващ Кратово и Куманово. Най-близките селища са с. Железница от запад, непосредствени преди Кратово и Туралево на юг.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Живалева с 8 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 5 джизие ханета в Живалева.[2]
В XIX век Живалево е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Живалево има 165 жители, всички българи християни.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 16 сръбски патриаршистки къщи.[4]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Живалево (Jivalevo) има 160 българи екзархисти.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
| |||||||||||
