„Животът на философите“ (на старогръцки: Βίοι καὶ γνῶμαι τῶν ἐν φιλοσοφίᾳ εὐδοκιμησάντων, Животът и ученията на видните философи) е доксография на гръцки философи от Диоген Лаерций, писана на старогръцки, може би в първата половина на 3 век.
„Животът на философите“ е писана на гръцки и претендира да описва живота и ученията на гръцките философи. Творбата няма точно заглавие и в ръкописите се появява в различни дълги форми. Макар и в най-добрия случай да е безкритична и нефилософска компилация, нейната стойност като поглед в частния живот на гръцките мъдреци кара Мишел дьо Монтен да напише, че би искал вместо един Лаерций да има дузина.[1] От друга страна, съвременните учени съветват разказите на Диоген да се приемат със съмнение, особено когато не цитира източниците си: „Диоген е придобил значение по-голямо от стойността му, поради загубата на много първични източници и от ранните вторични компилации по случайност той остава основен продължителен източник за историята на гръцката философия.“[2]
Лаерций третира темата си в два раздела, наречени от него Йонийска и Италийска школа. Биографиите в първия раздел започват с Анаксимандър и завършват с Клитомах, Теофраст и Хризип. Вторият раздел започва с Питагор и завършва с Епикур. Сократическата школа с многобройните ѝ клонове е класифицирана като Йонийска, докато елеатите и скептиците са смятани за италийски. Диоген също така включва свои собствени стихове, макар и слаби, за философите, които обсъжда.
В съкратен вид книгата е издадена на български през 1985 г. и втори път през 2002 г. в превод на Тодор Томов.[3]