Житоше

Житоше Житоше
— село —
Житоше 41.4208, 21.2906
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Долнени
Географска област	Пелагония
Надм. височина	644 m
Население	? души (?)
Пощенски код	7507
Житоше в Общомедия

Житоше (на македонска литературна норма: Житоше) е село в община Долнени на Северна Македония.

География

Разположено е в северозападната част на Прилепското поле. Край селото е разположен манастирът „Свети Атанас Житошки“.

История

В XIX век Житоше е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Житоше християнско (Jitoché Christiansko) е посочено като село с 35 домакинства и 153 жители българи, а Житоше мюсюлманско (Jitoché Musulmansko) е село с 94 домакинства и 232 жители мюсюлмани, 83 българи и 21 цигани.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Житоше Горно е населявано от 66 жители българи християни, 560 арнаути мохамедани и 75 цигани, а Житоше Долно е село със 102 българи.^[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Житоше има 17 български къщи и 160 турски.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Житоше е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.^[4] Долно Житоше е смесено село българи, албанци и турци със 106 къщи.^[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гитогле (Gitoglé) има 48 българи екзархисти.^[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Житоше като българо-албанско село.^[7]

• 
  Джамията в Горно Житоше
• 
  Джамията в Долно Житоше
• 
  Нова джамия в Житоше

Личности

Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев - Карче и Йовче Аврамов - Люба, четници на Георги Сугарев

Родени в Житоше

• Муса Ибраими (р. 1978), северномакедонски политик
• Стерио Велев – Самарджията (? – 1963), български революционер от ВМОРО, починал в Крушево^[8]

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
3. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
8. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.