Жлезиста слабонога

Жлезиста слабонога
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Пиреноцветни (Ericales)
семейство:Слабоногови (Balsaminaceae)
род:Impatiens
вид:Жлезиста слабонога (I. glandulifera)
Научно наименование
Royle, 1834
Жлезиста слабонога в Общомедия
[ редактиране ]

Жлезистата слабонога (Impatiens glandulifera) е едногодишно растение от семейство Слабоногови.

Видът произлиза от Хималаите,[1] но благодарение на хората днес се среща почти из цялото Северно полукълбо и се счита за инвазивен вид.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]
Жлезиста слабонога разпръсва семената си.

Растението обикновено достига 1 – 2 метра височина. Има меко зелено стебло с червени примеси и изострени листа с дължина 5 – 23 cm. Смачканата му зеленина има силна характерна миризма. Под дръжките на листата се намират жлези, които произвеждат лепкав, ядлив нектар със сладка миризма. Цветовете са розови, с форма на качулка и достигат 3 – 4 cm дължина.

След като разцъфне между юни и октомври, растението образува семенни шушулки с дължина 2 – 3 cm, които се пръсват при раздразнение,[2] като по този начин семената могат се изстрелят на разстояние до 7 m.

Зелените шушулки, семената, листата и издънките са все ядливи. Цветовете могат да се направят на конфитюр или парфе.[3]

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Жлезистата слабонога произлиза от Хималаите, по-точно от областта между Кашмир и Утаракханд. Там се среща на надморска височина между 2000 и 2500 m, макар да е докладвано и на височина до 4000 m.[4]

В Европа, растението е интродуцирано за пръв път през 1839 г. във Великобритания, където процъфтява около реките.[4] В днешно време може да се намери почти навсякъде на континента.[5][6][7] Видът се среща и в Северна Америка (САЩ и Канада).[8][9] В Нова Зеландия се среща в близост до реки и мочурища.[10]

В България се среща в западните части на Стара планина и Родопите.[11]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Webb, D.A., Parnell, J. and Doogue, D. 1996. An Irish Flora. Dundalgan Press (W.Tempest) Ltd. Dundalk
  2. ↑ Scott, R. 2004. Wild Belfast on safari in the city. Blackstaff Press. ISBN 0-85640-762-3
  3. ↑ Gastronomie: Springkraut & Co.: Kräuterkoch Peter Becker macht aus Neophyten Salat // 13 септември 2011. Посетен на 21 май 2015.
  4. ↑ а б Beerling, David J. и др. Impatiens Glandulifera Royle (Impatiens Roylei Walp.) // The Journal of Ecology 81 (2). юни 1993. DOI:10.2307/2261507. с. 367 – 382.
  5. ↑ Pyšek, Petr и др. Invasion dynamics of Impatiens glandulifera – A century of spreading reconstructed // Biological Conservation 74 (1). 1995. DOI:10.1016/0006-3207(95)00013-T. с. 41 – 48.
  6. ↑ Scannell, M.J.P. and Synnott, D.M. 1972. Census Catalogue of the Flora of Ireland. Dublin. Published by the Stationery Office.
  7. ↑ Hackney, P. (Ed)1992. Stewart & Corry's Flora of the North-East of Ireland. The Institute of Irish Studies, The Queen's University of Belfast. ISBN 0-85389-446-9
  8. ↑ Clements, David R и др. The biology of invasive alien plants in Canada. 9. Impatiens glandulifera Royle // Canadian Journal of Plant Science 88 (2). април 2008. DOI:10.4141/CJPS06040. с. 403 – 417.
  9. ↑ Himalayan balsam, Impatiens glandulifera Geraniales: Balsaminaceae // Посетен на 20 ноември 2018.
  10. ↑ Impatiens glandulifera // Посетен на 20 ноември 2018.
  11. ↑ Impatiens glandulifera