Жозеф Бонапарт Joseph-Napoleone Buonaparte | |
крал на Испания | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Свети Луи на Инвалидите, Париж, Франция |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 1808 – 1813 |
Коронация | 6 юни 1808 г. |
Предшественик | Фернандо VII |
Наследник | Фернандо VII |
Други титли | Крал на Неапол и Сицилия (1806 – 1808) |
Герб | |
Семейство | |
Род | Бонапарт |
Баща | Карл Мария Бонапарт |
Майка | Мария Летиция Ромолино |
Братя/сестри | Наполеон I Елиза Бонапарт Каролина Бонапарт Паулина Бонапарт Жером Бонапарт Луи Бонапарт |
Съпруга | Жули Клари (1 август 1794) |
Деца | Зенаида Бонапарт[1] |
Подпис | |
Жозеф Бонапарт в Общомедия |
Жозеф-Наполеон Бонапарт (на френски: Joseph Bonaparte, Джузепе Буонапарте на италиански: Giuseppe Buonaparte, Хосе Бонапарте на испански: José Bonaparte) е крал на Неапол и Сицилия (1806 – 1808), крал на Испания (1808 – 1813)
Роден е на 7 януари 1768 г. в Корти, Корсика. Той е най-голям син на Карл Мария Бонапарт и Мария Летиция Рамолино. Брат е на Наполеон Бонапарт.[2]
През 1794 г. се жени за Жули Клари, дъщеря на търговец от Марсилия, имат три дъщери: Зенаида (1801 – 1854) и Шарлот (1802 – 1839), а третата Жозефин умира в годината на раждането си.
Учи право в Пиза, а през 1796 г. взема участие в кампанията на Наполеон в Италия. На следващата година е дипломат, отначало в Парма, а след това в Рим. Избран е за член на Съвета на петстотинте (Долната камара на френския парламент по времето на Директорията) от Корсика. По време на т. нар. Наполеонови войни е изпращан от името на брат си да подписва договори със САЩ, Австрия, Великобритания и Ватикана. От 1806 г. е назначен от Наполеон Бонапарт да управлява Кралство Неапол. През 1808 г. се отказва от него, за да поеме испанския престол и е наследен от Жоашен Мюра.
На 6 юли 1808 г. е назначен от брат си за крал на Испания под името Хосе I Бонапарт. Краткото му управление е съпроводено с т. нар. Полуостровна война и опити за реформи, между които най-важната е премахването на Испанската инквизиция през 1808 г. След поражението в битката при Витория се завръща във Франция. Произведен е в звание генарал-лейтенант на империята през 1814 г. с мисия да защитава столицата по време на Стоте дни. Той обаче не може да контролира събитията и напуска града в разгара на битката за Париж.
Емигрира в САЩ и живее дълго време в Ню Йорк и Филаделфия. През 1841 г. се завръща в Европа – в град Флоренция, където се събира със семейството си след дълггодишна раздяла. Умира през 1844 г. Погребан е първоначално във Флоренция, след това тялото му е преместено в Париж в Дома на инвалидите, където е и тялото на Наполеон.
Карлос IV | → | Крал на Испания (6 юни 1808 – 11 декември 1816) | → | Фернандо VII |
Фердинанд IV | → | Крал на Неапол (30 март 1806 – 8 юли 1808) | → | Жоашен Мюра |