Жорж Прека

Жорж/Джордж Прека Горг Прека
Роден	12 февруари 1880 Валета, Малта
Починал	26 юли 1962 Санта Венера, Малта
Беатификация	9 май 2001, Флориана, Малта от Йоан Павел II
Канонизация	3 юни 2007, Ватикана от Бенедикт XVI
Празник	26 юли
Жорж/Джордж Прека в Общомедия

Жорж/Джордж Прека, на малтийски Горг Прека, е католически свещник, основоположник на Обществото на християнската доктрина (MUSEUM), на латински Societas Doctrinæ Christianæ.

Наричан е Дон Горг, но е по-известен като „втория апостол на Малта“, след свети Павел. Той е вторият малтийски светец след първия (западен християнин) – Публий.

Биография

Жорж Прека е роден на 12 февруари 1880 г. във Валета, Малта, в дома на Винченцо и Наталина Чераволо. Кръщенето му се извършва на 17 февруари.

През 1888 г. семейство Прека отива да живее в Хамрун, където той прави първото си причастие. След като завършва гимназия, постъпва в семинарията в Малта, за да учи богословие с идеята да стане свещеник.

Като дякон се разболява сериозно и сметнали, че ще го загубят. Благодарение на застъпничеството на свети Йосиф, според неговите твърдения, той оздравял.^[1]

Той е ръкоположен за свещеник на 22 декември 1906 г. и приема за своя мисия в живота съвета на своя духовен ръководител:

„

Бог те избра да проповядваш на народа му.

“

Още преди ръкополагането му често събира около себе си млади хора, за да им говори за Евангелието. Основното му занимание било да насърчава другите, особено най-малките, да променят сърцата си в светлината на Словото, а също и да го предават на другите. Например Юджийн Борг, млад работник в корабостроителница, на когото Жорж преподавал и обяснявал Страстите Христови, следвайки разказа на Евангелието според свети Йоан, който впоследствие става първият висш генерал от Обществото на отец Джорджо.^[2]

Общество на християнската доктрина

От 1907 г. се включва в образованието на младите и всички признават изключителните му способности, дотолкова, че е смятан за свети Филип Нери от Малта. Няколко месеца по-късно вече е събрал около себе си група млади работници, които ще бъдат в основата на Обществото на християнската доктрина, с желание да ги превърне в евангелизатори на техните братя, в апостоли поклонници, в скромна къща в Хамрун.^[3]

На 7 март Жорж Прека и групата му от поклоници евангелизатори се срещат и решават да нарекат групата си MUSEUM – акростих, означаващ Magister utinam sequatur Evangelium universus Mundus! („Учителю, нека целият свят да следва Евангелието“).^[4]

През 1910 г. са създадени женските секции на Обществото на християнската доктрина с помощта на Джианина Кутаджар. Малко по малко правилата за живота и за действие на членовете на групите станали по-строги: миряни, неженени, напълно отдадени на апостолството и разпространението на Евангелието, носещи скромни дрехи, живеещи просто, молещи се, учещи по няколко часа на ден, за да отидат и да обучават другите. Така няколко центъра отварят врати в някои от енориите на остров Малта.

Въпреки ентусиазма и упоритостта на Дон Горг Прека възникват противоречия, най-вече революционната на времето идея за пряко образование на работническата класа. През 1909 г. епископ Салваторе Грек заповядва на Дон Горг да затвори всички центрове. Той се подчинява. В периода 1914 – 1915 г. понася неблагоприятна медийна кампания, противопоставена на действията му, като дори е обвинен в лудост. Понася тези клевети със снизхождение, тъй като призовава членовете на обществото да запазят спокойствие срещу нападките. През 1916 г. епископът на Малта провежда подробно разследване върху действията на Жорж Прека и неговите групи, като заключенията са в негова полза и са канонично признати на 12 април 1932 г.^[4]

През 1952 г. 5 членове са изпратени в Австралия, за да открият нови центрове. Днес такива съществуват в Англия, Албания, Кения, Судан и Перу с повече от 1200 души.^[5]

Трети орден на кармелитите

На 21 юли 1918 г. Жорж Прека се присъединява към Третия орден на кармелитите, изповядвайки се на 26 септември 1919 г. в манастира „Санта Венера“, под името Фра Франко.^[6] Той също така искал всички млади посетители на сдружението му да носят скапул на Кармел.^[4]

Край на живота му

Дон Горг Прека умира на 26 юли 1962 г. в село Санта Венера, Малта, където е прекарал последните си дни. Погребан е в криптата на седалището на организацията в Блата Л-Байда.^[5]

Негови трудове

Жорж Прека бил плодовит писател с повече от 140 творби,^[3] включително наръчници по медитация и листовки за учението и апостолството, написани на малтийски език (с изключение на 2 произведения, написани на латиница).^[7]

Жорж Прека е предшественик на мирянския апостолат във време, когато разпространението на Евангелието е привилегия само на свещеници и посветени лица, очаквайки от 60 години Apostolicam Actuositatem на Ватиканския събор.^[3]

Беатификация и канонизация

Беатификация

Дон Горг Прека е беатифициран на 9 май 2001 г. от папа Йоан Павел II във Флориана (Малта) на мястото на „житниците“, едновременно с монахиня и друг малтийски свещеник.

Канонизация

• Канонизиран е на 3 юни 2007 г. от папа Бенедикт XVI заедно със:
  • Симон де Липница (Szymon z Lipnicy)
  • Карел Ван Синт Андрис Хубен
  • Мари-Южени Милере

Църковен празник

Паметта му се почита от Католическата църква на 26 юли^[8] Бидейки първият канонизиран светец в Третия орден на кармелитите, паметта му понякога се почита в Кармелитския орден на 9 май.^[1]

Източници и бележки

1. архивно копие // carm-fr.org. Архивиран от оригинала на 2020-03-27. Посетен на 7 décembre 2015. (на френски)
2. Anthony Cilia. Blessed George Preca // ocarm.org. Посетен на 7 décembre 2015. (на английски)^{[неработеща препратка]}. Biographie détaillée avec plusieurs photos
3. Dom Antoine Marie o.s.b. Lettre de l'Abbaye Saint-Joseph de Claireval // Lettre de l'Abbaye Saint-Joseph de Claireval. 2016. с. 1 – 4. Посетен на 22 janvier 2017.
4. Bienheureux Georges Preca // vatican.va. Посетен на 7 décembre 2015. (на френски).
5. Gianpiero Pettiti. San Giorgio Preca Sacerdote // santiebeati.it. Посетен на 7 décembre 2015. (на италиански). Biographie détaillée et photo de père georges
6. Il prend comme saint patron Franco de Sienne (probablement Bienheureux Franco Lippi ermite Carme). Voir Le Bienheureux Georges Preca (1880 – 1962)^{[неработеща препратка]} sur le site carm-fr.org
7. Pour publier ses ouvrages, il se dote de matériel typographique, et fond ce qui deviendra la Vertas Press (une maison d'édition catholique)
8. .Magnificat. Magnificat, 2014. p. 357. Martyrologe de saint Georges Preca. (на френски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Preca в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​