Жулч

Жулч
на полски: Żółcz
— село —
Жулчки дворец
Жулчки дворец
Полша
52.4144° с. ш. 17.6033° и. д.
Жулч
Великополско войводство
52.4144° с. ш. 17.6033° и. д.
Жулч
Страна Полша
ВойводствоВеликополско войводство
ОкръгГнезненски окръг
ОбщинаНеханово
Население65 души (2011)
Пощенски код62-242
МПС кодPGN
Часова зонаUTC+1
Жулч в Общомедия

Жулч (на полски: Żółcz; на немски: Zoleg или Zolez) е село в Полша, разположено в община Ничаново, Гнезненски окръг, Великополското войводство.

В периода 1975 – 1998 г. селото административно принадлежи към Познанското войводство.

Населението към 31 март 2011 г. наброява 65 души.[1]

В селото има имение със запазен господарски дом (дворец) от края на XIX век.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за първи път през 1423 г., когато е собственост на Ярослав и Kатерина.[2]

Около втората половина на XV век жителите на селото започват да използват фамилното име Золецски, Золецких (в регистрите се срещат: Zoleczscy, Zoleckich и др.), т. е. хора от село Золц.[2]

По-късно името еволюира и се превръща в Жулецки (на полски: Żołeczki, Żołeczski), а накрая в Жолецки (Żołecki).[2]

Името на селото до края на XVII век в регистрите се появява главно под формата Золч (Zolcz).[2]

През XVI век селото е разделено на две части: Велики Жулч (Żółcz Wielki (или Стари (Stary)) и Малки Жулч (Żółcz Mały).[3][2]

Наименованието Жулч се появява за първи път около 1650 г.[2]

Велики Жулч е бил разделен на около 6 – 7 парцела, които били собственост на дребни местни благородници.[2] В регистрите фигурират имената например на Вавжинец Жолецки, наричан „Дригант“, Ян Жолецки, Войчех и Мачей Пшиборовски.[3][2]

Малки Жулч пък е собственост например на Томаш и Ян Поклейковски, Томаш Скорбашевски, Марчин Юджески и Анна Смишевска и Миколай Жолецки.[3][2]

От по-важните родове към началото на XVIII век тук се появяват Гуровски (1642 г.), Вегжиновски (1690 г.) и Анджей Томицки (1701 г.).[2]

Около 1730 г. – синовете на Хризостом Гжибовски и Тереза Пруджинска: Станислав, Домициан и Войчех Мшислав.[2]

Някои части на селото през 1743 г. принадлежат на Пьотр Сулински, женен за Анна Тиминецка, а други – на Павел Бойнски и Целмовски.[3][2]

През 1775 г. в регистрите някои махали на селото са наречени на фамилното име на техния собственик: например „Хржановскщина“ е махалата на Павел Хржановски, която после била закупена от рода Мисловицки, а след това през 1788 г. от Мачей Миклашевски.[4][5][6][7][2] Махалата „Гжибовшчина“ пък носи името си от рода Гжибовски.[2]

През 1793 г. сънаследници на селото са Михал Трампчински, Юзеф Липски и Пьотр Глаубич Рокосовски.[2]

След Третата подялба на Полско-литовската държава прусите вероятно сливат селото и за по-дълъг период от време то се намира в ръцете на германците като част от Кралство Прусия.[2] По това време селото на немски се нарича Цолег[4] или Цолец[5].

През 1885 г. Жулч е чифлик във Витковски повят с площ от 396 хектара.[2] В края на XIX век чифликът е управляван от Йозеф Закжевич, а вероятно в началото на XX век там е построена господарска къща, собственост на рода Скожевски.[2]

През 1926 г. Жулч е чифлик, част от село Чернеево с площ 388 хектара. Чистият доход от земята на чифлика възлиза на 1464 талера.[2] Общата площ се е състояла от 376 хектара обработваема земя, 8 хектара ливади и пасища, 3 хектара пустеещи земи и 1 хектар водни площи.[2] Собственик на управата на Чернеево е бил Зигмунт Скожевски, син на Витолд и Мария от княжеския род Радзивил.[2] След Втората световна война чифликът е отнет и разпарчетосан от полската държавна хазна.[2] На територията на бившето имение е създадено Държавно земеделско стопанство (ТКЗС), ликвидирано със закон след промените от 1989 – 1990 г.[2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Główny Urząd Statystyczny. Ludność w miejscowościach statystycznych według ekonomicznych grup wieku. Stan w dniu 31.03.2011 r. // Посетен на 2024-04-05. (на полски)
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Żółcz // Katalog polskich zamków, pałaców i dworów. Архивиран от оригинала на 2023-10-04. Посетен на 2024-04-05. (на полски)
  3. ↑ а б в г Żółcz // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. Т. XIV. Warszawa, Wieku, 1895. str. 816. Посетен на 2024-04-17. (на полски)
  4. ↑ а б von Hefner, Otto Titan. Stammbuch des blühenden und abgestorbenen Adels in Deutschland. Regensburg, Verlag von Georg Joseph Manz, 1865. S. 49. Посетен на 2024-04-03. (на немски)
  5. ↑ а б von Ledebur, Leopold. Miklaszewski // Adelslexikon der preussischen Monarchie. Berlin, Verlag von Ludwig Rauh, 1856. S. 106. Посетен на 2024-04-02. Im Großherzugthum Posen: Matthias von Miklaszewski auf Zolez (Gnesen) (на немски)
  6. ↑ Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 16299 (Nr. 115) 1789. // Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku. Архивиран от оригинала на 2024-04-17. Посетен на 2024-04-17. Maciej Miklaszewski, s. ol. Franciszka i Marianny z Wyganowskich, dziedzic części wsi Stare Żołcze te części sprzedaje poprz. Rokossowskiemu za 1. 600 złp. (f. 62v) 1789.9/III. (на полски)
  7. ↑ Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 14499 (Nr. 102) 1775 // Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku. Архивиран от оригинала на 2024-04-17. Посетен на 2024-04-17. Wojc. i Kat. de Petrykowskie małż. Mysłowieccy z I i Maciej Miklaszewski z II kontr. sprzed. części w Żołczu St. zw. "Chrzanowszczyzna" dat. w Gn. 1775.21/VIII. s. v. 1. 200 złp. (f. 74). Oni tę część nabyli od Pawła Chrzanowskiego wt. po sw. Annie 1751 r.; Teraz rez. (f. 74v) (на полски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Żółcz в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​