Задиг

Задиг или съдба
Zadig ou la Destinée
АвторВолтер
Създаване1747 г.
Франция
Първо издание1747 г.
Франция
Оригинален езикФренски
ЖанрФилософски роман • Сатира
Задиг или съдба в Общомедия

Задиг или Съдбата (на френски: Zadig ou la Destinée) е философска повест на Волтер, смятана за едно от най-добрите му сатирични произведения. Под това название повестта за първи път е публикувана през 1748 г. в Париж. Написана е под формата на ориенталска приказка.

Исторически контекст

[редактиране | редактиране на кода]

Ориентът, и в частност неговата култура и литература, привличат особено голямо внимание на европейския елит в епохата на Просвещение. Френското общество се запознава с екзотиката на тази част на света от пътеписите на френските пътешественици и търговци със скъпоценности Жан Шарден (Jean Chardin) и Жан-Батист Таверние. Публикуваните през първите две десетилетие на XVIII век „Хиляда и една нощ“, компилацията на Франсоа Пети де ла Кроа (François Pétis de la Croix ) „Хиляда и един ден“ и приказката за „Тримата принцове на Серендип“ се ползват с голяма популярност. След появата през 1721 г. на епистоларния роман на Монтескьо „Персийски писма“ френските писатели започват да създават пародии чрез имитация на ориенталския стил. Волтер създава своя „Задиг“, следвайки тези тенденции. В съдържанието му се обиграват сюжети от публикуваните по това време персийски и арабски приказки, а също и от преведения на френски Коран.[1][2]

През 1747 г. Волтер публикува повестта „Мемнон. Ориенталска история“ („Memnon, histoire orientale“), първият и по-краткият вариант на „Задиг“. През 1748 г. повестта е публикувана под название „Задиг или съдбата“, с подзаглавие „Ориенталска история“. В сравнение с първоначалния „Мемнон“ съдържанието на „Задиг“ е с три нови глави. Следват няколко издания, в които се включват още глави. В окончателната редакция Волтер изключва две от тях – „Танец“ и „Сини очи“. Тяхното място е било след тринадесетата глава на най-разпространената версия на произведението.[3][4]

Съдържание

[редактиране | редактиране на кода]

„Задиг“ се смята за една от най-сполучливите философски приказки на Волтер. Предполага се, че Волтер избира името на главния герой неслучайно. То кореспондира с еврейската дума, произнасяна като цадик (צדיק) и означаваща на идиш „праведен“. Името на Задиг внушава на читателя, че главният герой на повестта е носител на духовност и мъдрост.[5][6]

Повестта се състои от уводна част и 19 глави, описващи приключенията на Задиг. Уводът е оформен като послание от средновековния поет Саади до султанка Шераа. В него Саади предлага на Шераа да прочете книгата за приключенията на Задиг. Авторът на книгата според посланието е един древен мъдрец.

Даденото долу съдържание на главите е в съкратен вид, не включва всичките епизоди, лишено е от характерните за произведението сарказъм и алюзии.

Персонажи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Задиг – главен герой, философ от Вавилон;
  • Семире – първа любов на Задиг;
  • Оркан – съперник на Задиг;
  • Азора – втора любов на Задиг;
  • Кадор – верен приятел на Задиг;
  • Моабдар – цар на Вавилон;
  • Астарте – царица на Вавилон, последна любов на Задиг;
  • Мисуф – втора жена на Моабдар;
  • Сеток – египетски търговец;
  • Алмона – вдовица;
  • Арбогад – разбойник;
  • Огул – господар на Астарте;
  • Аримаз – с прякор „завистник“;
  • Хермес – лекар от Мемфис;
  • Иесрад – ангел, който се представя за отшелник.

Съдържание на главите

[редактиране | редактиране на кода]
  • Глава 1. Едноокият

Задиг е богат, умен, силен, образован и надарен с всички достойнства и добродетели младеж, живее във Вавилон, има много приятели и смята да се ожени за своята любима, красавицата Семире. Един ден на разходка край брега на Ефрат той среща въоръжените телохранители на Оркан, племенника на един министър, които влачат похитената за техния господар Семире. Тя е ранена, но най-много страда от възможната раздяла със Задиг. Задиг се справя с похитителите, но е лошо ранен в окото. Пристигналият от Мемфис лекар Хермес заявява, че тъй като болното око е ляво, то не може да бъде излекувано и Задиг ще остане едноок. Семире, която изпитва отвращение към еднооките хора, се жени за Оркан. Заключението, което прави Задиг от този случай, е че не бива да се доверява на изтънчени жени, възпитани в дворец. Той избира за жена девойка на име Азора.

  • Глава 2. Носът

Един ден Азора споделя своето възмущение от младата вдовица, която след като дава обет да стои край гроба на своя съпруг докато пресъхне близкото поточето, се опитва да отведе неговите води. На Задиг нейната реакция изглежда пресилена и престорена. С помощта на своя приятел Кадор измислят хитрост. Задиг разиграва своята смърт. Кадор заедно с Азора оплаква Задиг. Докато взаимно се утешават Кадор намеква, че той е наследникът на цялото богатство на Задиг. После предлага на Азора да се оженят и тя се съгласява. Кадор обаче се преструва на много болен. Той убеждава Азора, че болестта му може да се излекува, ако на болното място се полага нос на наскоро починал човек. Азора решава, че на Задиг няма да му е по-трудно да стигне до другия свят с по-къс нос. Тя отива на гроба и тъкмо да отреже върха на носа на Задиг, когато той се изправя и казва: „Недей да укоряваш толкова онази вдовица. Намерението ти да ми отрежеш носа с нищо не е по-добро от отвеждането на водите на поточето.“

  • Глава 3. Кучето и конят

Задиг се убеждава в правилността на написаното в книгата Зенд, според което първият месец на брачен живот е меден, а вторият е пелинов. Той се развежда с Азора и търси утеха в изучаването на природата. Придобива много знания за свойствата на животни и растения, така че след време е в състояние да намери хиляди различия в обектите, които за другите изглеждат еднакви.

Веднъж по време на разходката Задиг е пресрещнат от евнуха и слугите на царицата, развълнувани от загубата на нейното куче. Запитан, дали го е виждал, Задиг отговаря отрицателно, но описва кучето с всички подробности. По същото време се губи и царският кон. Придворният ловец и неговите служители питат Задиг, дали не го е виждал. Отново Задиг отговаря отрицателно, но дава пълното описание на избягалия кон. Тогава евнухът и ловецът, убедени, че Задиг е откраднал кучето и коня, дават го под съд. Веднага, след като съдът произнася присъдата, кучето и коня се намират. Тогава съдът глобява Задиг с 400 унции злато, за това, че е казал, че не е видял това, което е видял.

Задиг плаща глобата, след което обяснява, че неговите догадки за кучето и коня са основани върху оставените от тях следи. Царят разбира за способностите на Задиг и нарежда да му се възстанови глобата. Съдиите изпълняват заповедта, като удържат от златото 390 унции за съдебните такси. От този случай Задиг прави извод, че опасно е да бъдеш много внимателен и решава вече да не споделя своите наблюдения. Следва това свое намерение при следващия случай и премълчава, когато вижда през прозореца един избягал затворник. Съдът, обаче, уличава Задиг, че е гледал през прозореца, и го глобява с 500 унции злато за това провинение.

  • Глава 4. Завистникът

След тази поредица от несполуки Задиг решава да изучава философия и да общува само с избрани и образовани приятели. Не след дълго обаче разбира, колко опасни могат да бъдат учените. Веднъж на гости при Задиг учените започват дискусия за грифони, които според закона на Зороастър не бива да се ядат. Спорът е защо има такъв закон, след като грифоните не съществуват и дали те все пак съществуват, щом има такъв закон. Задиг се опитва да постигне консенсус, като казва, че ако има грифони, те няма да бъдат ядени, а ако ги няма, пак няма да бъдат ядени. Законът на Зороастър ще е изпълнен и в двата случая. Един от учените, написал тринадесет книги за грифони, остава недоволен от това предложение на Задиг. Кадор помага на Задиг да избегне свързаните с това неприятности. Задиг прави извод, че по-добре да няма работа с учените.

Срещу дома на Задиг живее един много зъл и груб човек на име Аримаз. Той завижда на Задиг за това, че е приет във висшето общество. Във Вавилон Аримаз е наричан „Завистникът“, докато Задиг е известен като „Щастливецът“.

„Възможността да причиниш вреда се предлага по сто пъти на ден, а да направиш добра услуга на приятел само веднъж годишно“ – казва Зороастър. Един ден Задиг се разхожда в градината си с двама приятели и една дама. Той съчинява пред тях едно стихотворение, записва го на дървена плочка, но после я чупи на две и изхвърля парчетата. Аримаз вижда това, търси и намира едната половинка на дъсчицата. Прочита я и вижда, че остатъкът на стихотворението представлява текст, хулещ царя. Зарадван Аримаз изпраща своята находка на царя. Задиг и неговите приятели са хванати и им грози смърт. Папагалът на царя намира и донася другата половинка на дъсчицата. Когато двете половинки се долепват една до друга става ясно, че стихотворението в пълния си вид съдържа възхвала на царя. Интригата на завистника се разкрива, съдът присъжда на Задиг имуществото на Аримаз, но Задиг великодушно го оставя на завистника. Царят и царицата проявяват голямо благоволение към Задиг. Благосклонността на царицата към Задиг расте с всеки ден, което се превръща в опасност за нея, Задиг, царя и за царството. Задиг почва да мисли, че не е толкова трудно да бъде щастлив.

  • Глава 5. Великодушните

Във Вавилон има обичай всеки пет години да се провежда церемония по награждаване на най-великодушния поданик на царя. Наградата е златна чаша, инкрустирана със скъпоценни камъни. Задиг, въпреки че бе великодушно върнал на Аримаз неговото имущество, не е предложен за наградата. Предлагат се други кандидати: съдия, дарил своето имущество на човек, загубил своето състояние поради съдебна грешка; младеж, отстъпил своята годеница на приятеля си, също онзи е бил много влюбен в нея; воин, спасил майка си, а не любимата. Царят избира Задиг за неговата смелост да каже добра дума за уволнения от царя министър. Задиг получава чашата, а на останалите кандидати царят дарява щедра парична награда.

  • Глава 6. Министърът

Царят назначава Задиг за свой министър. Задиг при вземане на важни решения използва своята способност да разкрива същността на нещата. Веднъж преценява правилно, кой от братята действително е обичал починалия си баща и заслужава по-голямата част от наследството. Друг път решава спора, кой от двамата претенденти на бащинство да се ожени за забременялата от един от тях жена. Критерият му в този случай е възпитанието, което бъдещият баща има намерение да даде на детето.

  • Глава 7. Диспути и аудиенции

Всички обичат и се възхищават на Задиг за неговия ум и добра душа. Никой вече не спори с него за грифоните. Всички вярват в това, което той смята за заслужаващо вярата. Вавилон обаче е разделен на две непримирими групи. Причината е дългогодишният спор за това, с кой крак трябва да се влиза в храма на Митра – ляв или десен. Задиг го решава по един бърз начин – той прескача прага с двата крака. Също така успешно разрешава спора между белите и черните магове накъде да се насочва молитвата – на северозапад или югоизток. Задиг нарежда всеки да се обръща накъдето желае.

Много дами идват на аудиенциите на Задиг единствено поради желанието да го видят. Веднъж Задиг не издържа на изкушението, но с учудване констатира, че не изпитва голяма наслада от ставащото. Във върховния момент той произнася името на царицата Астарте.

  • Глава 8. Ревност

Между Задиг и царицата Астарте пламва любов. Отношението на царицата към Задиг безпокои царя Моабдар, подозренията му постепенно се превръщат в увереност. Задиг споделя с приятеля си Кадор, че се обичат с Астарте, но не са стигнали до интимна близост. Кадор предлага любониците да удовлетворят желанието си, но Задиг отказва да изневери на царя.

Слугите, които винаги следят своите господари, знаят за чувствата на Астарте и за ревността на Моабдар. Жената на Завистника успява да внуши на царя, че Астарте му изневерява със Задиг. Царят решава да отмъсти – да отрови през нощта царицата, а на сутринта да удави Задиг. Едно нямо джудже, вярно на царицата, успява да ѝ съобщи за това с помощта на рисунка. Астарте праща бележка на Задиг с молба той да замине. Кадор помага на Задиг да напусне Вавилон и да тръгне за Египет. Заключението на Задиг от станалото е, че неговото добродетелно поведение му носи само нещастия, докато ако беше един безнравствен негодник щеше да е щастлив.

  • Глава 9. Битата жена

Задиг наближава Египет и става свидетел, как един ревнив мъж бие своята невярна любовница. Задиг се хвърля да ѝ помага и между него и мъжа се завързва бой. Задиг успява да избегне смъртоносния удар на мъжа и го убива. Жената, която се казва Мисуф, е разгневена от случилото се и проклина Задиг. Раненият и кървящ Задиг, който е очаквал благодарност за намесата си и спасяване на жената, е изумен от реакцията на Мисуф. Той решава да продължи пътя си, но в този момент се появяват четирима вавилонски пратеници, които пленяват Мисуф. Тя моли Задиг за помощ, но той вече не иска да се бие за нея. Задиг, разтревожен от появата на пратениците на Моабдар, напуска мястото на събитието.

  • Глава 10. Робството

Задиг пристига в едно египетско селище. Около него се събират хора, които го обвиняват в отвличането на Мисуф и убийството на Клетофис. Задиг разказва за случилото се. Справедливият египетски съд не го обвинява в убийство, но, тъй като е пролята кръв, осъжда Задиг на робство. Купува го един търговец на име Сеток. Задиг философски възприема своето положение, в мислите му е само Астарте. Той върви с кервана на търговеца към Арабия и, използвайки различни поводи, споделя със Сеток своите знания. Сеток прониква с уважение към Задиг и почва по-добре да се отнася с него. Задиг му помага да спечели съдебния спор с един евреин, отказващ да върне на Сеток взетите назаем пари.

  • Глава 11. Кладата

Сеток се държи със Задиг като с приятел, а не като с роб. Задиг научава за един жесток обичай в Арабия. Когато умира един женен мъж, а жена му иска да се прочуе като светица, тя изгаря себе си върху тялото на своя съпруг. Задиг успява да откаже от това намерение една млада вдовица на име Алмона. Постига това в резултат на дълъг разговор, проведен с нея. След този случай Задиг убеждава вождовете на племето да издадат указ, според който жената преди да бъде изгорена да поговори насаме с някой млад мъж. От този момент нито една вдовица не пожелава да става светица.

  • Глава 12. Вечерята

Седок взема Задиг със себе си на един голям панаир, на който се събират търговци от цял свят. Той присъства на вечеря заедно с хора с различни вярвания. Те спорят, като всеки твърди, че неговата вяра е правилната. Задиг решава спора, като обяснява, че всички участващи в него вярват в едно и също – във върховното същество, на което се подчиняват материята и формата.

Сеток, продал изгодна своята стока, се връща със Задиг в своя град. Там Задиг научава, че е осъден на изгаряне на бавен огън.

  • Глава 13. Рандеву

Докато Задиг отсъства жреците решават да го накажат. Те са недоволни, защото след новия указ няма вдовици, желаещи да горят на клада, и техните скъпоценности вече не остават за жреците. Затова те обвиняват Задиг в еретични мисли и го осъждат на изгаряне. Сеток се опитва да го спаси, но няма успех. Тогава се намесва Алмона. Красавицата се явява пред главния жрец и така му описва своите прелести, че развълнуваният старец се съгласява да помилва Задиг. Срещу това обаче иска да получи през нощта нейното благоволение. По този начин Алмона посещава всичките жреци, получава от тях подписа за помилване и на всички обещава среща по едно и също време. След това тя отива при съдиите, показва им подписите и разказва, как ги е купила. Жреците са опозорени, а Задиг е спасен. Сеток, възхитен от съобразителността на Алмона, се жени за нея. Задиг се разделя с тях и тръгва за Сирия.

  • Глава 14. Разбойникът

Едва пристигнал в Сирия Задиг е нападнат от група въоръжени араби. Боят се наблюдава от един богат разбойник на име Арбогад. Впечатлен от мъжествената съпротива на Задиг, той му помага да се отърве от нападателите и го кани в своя замък. Арбогад нарича себе си разбойник-велможа и разказва на Задиг, как и защо е станал разбойник. Предлага на Задиг да се присъедини към него, убеждава го, че само така ще стане богат и щастлив. Моментът за разбойничеството според Арбогад е много подходящ, защото цар Моабдар е убит и във Вавилон цари безредие. Задиг е много разтревожен за съдбата на Астарте, която според думите на Арбогад, ако е жива, то вероятно е наложница на принца на Хиркания. Задиг успява да получи от Арбогад разрешение да напусне замъка. Потънал в мислите за Астарте и за всичките сполетели го нещастия той бърза за Вавилон.

  • Глава 15. Рибарят

Задиг среща край малка рекичка един нещастен рибар. Рибарят разказва на Задиг за своите беди – бил е богат, но е загубил цялото си богатство, имал е красавица жена, но тя му е изневерила. Сега живее в една вехта колиба и единственият начин да се препитава е да лови риба. След този разказ рибарят се кани да се дави в реката. Задиг, удивен, че има и други нещастни като него хора, спира рибаря и започва да го успокоява и утешава. Рибарят продължава своя разказ. Той е бил производител на сирене, което е било толкова хубаво, че го е купувал царския дворец. След изчезването на царицата Астарте и министъра Задиг плащанията за доставката на сиренето спират. Изпаднал в безпаричие сиренарят успява да получи помощ от Оркан, но тя се оказва само на красивата му жена.

Задиг решава да помогна на рибаря. Без да разкрива своето име, той предлага рибаря да отиде във Вавилон и да се обърне към Кадор. Обещава, че ще получи парите си за сирене, щом се появи министърът Задиг. Дава на рибаря половината си пари, двамата се сбогуват и всеки продължава към Вавилон. Благодарният и щастлив рибар тръгва пеш, благославяйки съдбата си, загриженият Задиг се придвижва на кон, оплаквайки съдбата си.

  • Глава 16. Василискът

Задиг стига до една ливада и вижда жени, които търсят нещо в тревата. Той предлага своята помощ, но жените казват, че те търсят василиск, а това същество може да бъде безопасно докоснато само от жена. Трябва да го намерят, защото то е лечебното средство, предписано от главния лекар за техния тежко болен повелител Огул. Тази, която намери василиска, ще стане любимата жена на Огул.

Задиг продължава пътя си и вижда на брега на една рекичка друга жена. Тя има величествена осанка, лицето ѝ е покрито. Жената нищо не търси. С тъжен вид и една пръчица в ръка тя изписва върху пясъка на брега думата „Задиг“. Задиг вижда това и удивен я пита, защо го прави. Гласът на Задиг кара жената да махне покривалото от лицето си, Задиг разпознава Астарте, а тя от вълнение припада в ръцете му. Когато и двамата се успокояват Астарте разказва за своите премеждия. След бягството на Задиг от Вавилон неговият приятел Кадор скрива царицата в един храм, а на царя казва, че е заминала за Индия. Пратениците на Моабдар тръгват да я настигат. Те обаче не са виждали лицето на Астарте и по погрешка хващат една жена, която според тях прилича на царицата. Моабдар отначало се ядосва от тази грешка, но, след като разглежда по-добре жената, бързо се утешава. Тази жена се казва Мисуф. Тя толкова се харесва на царя, че той я взема за жена. Своенравната Мисуф започва да управлява Вавилон и то по начин, който не се харесва на никой. Веднъж царят идва в храм, в който се намира Астарте, за да се помоли за Мисуф. Тогава Астарте, скрита в статуята, в подножието на която се моли Моабдар, се провиква с обвинения към него. Потресеният Моабдар губи разсъдъка си.

Вавилонците приемат безумието на царя като неговото наказание свише и въстават срещу тиранията на Мисуф. Вълненията във Вавилон се използват от хирканския принц. Той нахлува с войската си, убива Моабдар, пленява Мисуф и Астарте. Астарте е взета в харема на принца, но Мисуф помага ѝ да избяга. После Астарте попада в ръцете на разбойника Арбогад. Той продава я на Огул.

Жените не са могат да намерят василиска. Задиг отива при Огул и му предлага свое лечение. Срещу това иска освобождаването на Астарте. Огул се съгласява и Астарте тръгва за Вавилон. Задиг успява за една седмица да излекува Огул, като го кара да играе с топка. Огул научава от Задиг, че василискът не съществува, а здравето се предобива чрез въздържание и деен живот. Лекарят на Огул, виждайки в Задиг свой конкурент, кани го на обед, за да го отрови. В този момент пристига пратеникът на Астарте и Задиг напуска масата, за да тръгне с него към Вавилон. Както казва Зороастър: „Когато човекът е обичан от една прекрасна жена, той винаги ще успее да избегне бедата“.

  • Глава 17. Битките

Във Вавилон с радост посрещат Астарте. Вавилонците искат сами да изберат царя. Той трябва да бъде смел и мъдър и Астарте ще му бъде съпруга. За целта се организират турнир и състезание по отговаряне на гатанките на маговете. Задиг пристига във Вавилон в навечерието на турнира. Той получава от приятеля си Кадор великолепен кон и облича белите доспехи, тайно изпратени му от царицата. Задиг побеждава в турнира. Явяването пред маговете е на следващия ден. През нощта един неуспял в турнира на име Итобад заменя белите доспехи на Задиг със своите зелени. Облечен в белите доспехи Итобад се явява пред маговете и обявява себе си за победител. Задиг, облечен в зелените доспехи, става обект на подигравки. Той продава тези доспехи и отново тръгва на път.

Глава 18. Отшелникът

Задиг среща един отшелник и те заедно тръгват за Вавилон. Двамата стигат до един разкошен замък, където им предоставят хубав подслон и богата храна, но с много високомерно отношение. На следващия ден слугата ги отпраща, като им предава две златни монети от стопанина. Когато тръгват отново на път Задиг с изненада забелязва, че старецът е откраднал един златен леген.

След известно време те стигат до дома на един богат скъперник. Посрещат ги грубо, хранят с отпадъци, но старецът благодари на обслужващия ги слуга, дава му златните монети, а на скъперника връчва златния леген. Задиг, който не може да разбере действия на стареца, получава от него обяснение. Според него високомерният велможа, който приема пътниците за да се похвали с богатството си, ще стане по-разумен, а скъперникът ще се научи да оказва гостоприемство.

Вечерта те стигат до един скромен, но красив дом, без признаци нито на разточителство, нито на стиснатост. Стопанинът му, който се оказва философ, радушно посреща странниците, гощава ги с вечеря, разказва за събитията във Вавилон и споделя мнението си, че хората там не заслужават справедлив цар, какъвто би бил Задиг. Събеседниците стигат до извода, че събитията в този свят невинаги се развиват според вижданията на разумните хора. Според отшелника пътищата на провидението често са много сложни и хората не бива да съдят за цялото по достъпната за тях малка частичка.

В по-нататъшния разговор отшелника казва за страстите, че те са като вятъра, пълнещ платната на кораба – понякога го обръщат, но без него няма движение. Всичко на света е опасно и всичко е нужно. Чувствените наслаждения са небесен дар. Човекът не си дава, а получава усещания и идеи. Тъгата и удоволствията, както и самият живот идват извън волята на човека.

След приятната и поучителната беседа Задиг и отшелника нощуват в дома на философа. На зазоряване, преди да тръгнат, старецът запалва къщата. Задиг е ужасен, но старецът със сила го отвежда.

Двамата продължават пътя си и стигат до дома на една вдовица, чиято единствена надежда е нейният 14-годишен племенник. Тя ги посреща добре, а на следващия ден праща с тях племенника си, да покаже пътя. Когато стигат до един мост отшелникът хвърля момчето в реката и то потъва в бурния поток. Старецът обяснява своите действия на Задиг – философът ще намери под изгорелия си дом огромно богатство, а племенника щеше след една година да убие лелята си. След тези думи отшелникът се превръща в млад мъж, ангел Иесрад. Той обяснява на Задиг същността на ставащото. Според ангела няма зло, което да не поражда добро. На този свят няма случайности, всички събития настъпват по волята на провидението.

След назидателната си реч ангелът нарежда на Задиг да тръгне за Вавилон и се възнася на небето.

  • Глава 19. Гатанки

Задиг пристига във Вавилон в деня, в който ще се решават гатанките на маговете. Хората го посрещат с радост и на ръце отнасят до залата, предназначена за събранието. Магове приемат неговите обяснения за смяната на доспехите за достоверни и допускат Задиг до решаването на гатанките.

  • Първата гатанка: „Кое е най-дългото и най-краткото; най-бързото и най-бавното; дели се на най-малките части и се разтяга до най-голямата величина; най-малко е ценено и за което най-много се съжалява? Без него нищо не може да бъде направено.“ „Времето“, казва Задиг и обяснява своя правилен отговор.
  • Втората гатанка: „Какво е нещото, което получаваме, без да благодарим; на което се наслаждаваме, без да знаем; което даваме на други, без да съзнаваме; което загубваме, без да разберем?“ „Животът“, казва Задиг правилния отговор.

Той дава правилни отговори и на останалите гатанки. Маговете съжаляват, че такъв мъдър човек не е и добър воин. Задиг предлага да проведе двубой с Итобад и го побеждава. Той се жени за Астарте и става цар на Вавилон.

По нареждането на Задиг Арбогад е назначен за военачалник в царската армия. Той може да получи висш военен чин, ако воюва честно, но ще бъде обесен, ако се занимава с разбойничество. На Сеток се възлага да управлява търговията на царството. Благодарение на Кадор Задиг се оказва единствен монарх, който има истински приятел.

Оркан връща на рибаря парите и жената, но рибарят благоразумно взема само парите. Първите жени на Задиг – едната повярвала, че е едноок, а другата поискала да му отреже носа, получават богати подаръци. Завистникът умира от злоба.

Царството се управлява справедливо, всички са щастливи и благославят Задиг, а той благославя небесата.

Изключени глави

[редактиране | редактиране на кода]

Двете глави, описани долу, са били четиринадесета и петнадесета в един от вариантите на повестта. Описаните в тях събитията се случват преди тръгването на Задиг за Сирия.[3][7]

  • Танец

Задиг заминава за Серендип по търговските дела на Садик. Неговите способности скоро привличат вниманието и предизвикват уважението на царя Набусан. Царят пита Задиг за съвет, как да намери ковчежник, който да не краде от хазната. Задиг предлага всеки кандидат за мястото да изпълни един танц пред царя. Който танцува най-леко, той е най-честният човек. Царят се съгласява да се проведе такъв опит. Събират се много желаещи да имат достъп до хазната. Завеждат ги към залата за танци през една тясна галерия, където с царското съгласие са подредени неговите скъпоценности. В залата бъдещите ковчежници танцуват тежко и тромаво, само един млад мъж изпълнява движенията леко и изящно. Задиг посочва него като подходящ кандидат за длъжността. Обяснява своя избор – танците на другите кандидати са били затруднени поради тежките, натъпкани със скъпоценности джобове.

  • Сини очи

Набусан споделя със Задиг своите мисли за любовта. Тялото и сърцето му са създадени за любов. Тялото получава пълно удовлетворение, но ласките на жените от харема са за царя на Серендип, а Набусан копнее за друго. Той мечтае за жена, която би била негова с цялата си душа. Задиг предлага своето решение. С позволение на царя три групи мъже – най-грозните, най-хубавите и най-красноречивите – влизат в харема. Грозните имат възможност да даряват златни жълтици на жените и бързо са възнаградени с желаните ласки. На красивите младежи им трябва повече време, докато получат благоволението на жените. Красноречивите най-трудно и дълго убеждават дамите. Царят наблюдава ставащото от тайно място и е изумен, че от стоте негови жени деветдесет и девет му изневеряват. Само една млада девойка на име Фалиде, която Набусан все още не е посещавал в харема, отказва на всички. Тя заявява, че обича само Набусан и чака да бъде удостоена с неговата любов. Сърцето на царя се изпълва с радост.

Фалиде се оказва с много добродетели, но има един недостатък – очите ѝ са сини. Според един древен закон царете нямат право да обичат жени със светли очи. В страната започват вълнения, от тях се възползват неприятелски племена. Набусан моли за помощ жреците, които владеят половината от парите на държавата, но получава отказ. Тогава Задиг намира начин да осигури на царя необходимите средства. Той предлага на Набусан да не защитава земите, където се намират замъците на жреците. Царят следва съвета, жреците идват при него с поклон и молба за помощ. Те дават на царя злато и той успешно приключва войната.

Задиг със своите мъдри съвети предизвиква дълбока омраза от страна на влиятелните хора в царството. Те успяват да внушат на царя недоверие към Задиг и той напуска Серендип.

Влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Съдържанието на „Задиг“ има два аспекта. Единият е философски и той изцяло отразява възгледите на Волтер по отношение на държавното управление, религиозните предразсъдъци и нравите на съвременното му общество. Другият аспект касае художествената част. Повестта се смята за предтеча на криминалното четиво поради епизодите, в които се използва дедуктивен подход за анализ на видимите признации. Задиг, съответно, се разглежда като литературен герой, повлиял върху възникването на поредицата от детективи, като Огюст Дюпен, Шерлок Холмс, Еркюл Поаро.[1][8]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б ((en)) Aritry Das. „Zadig Arabian Nights and Murders in the Rue Morgue: Journey of the Detective“
  2. ↑ ((en)) François Pétis de La Croix, „The Thousand and One Days: Persian Tales, Volume 1“, Preface
  3. ↑ а б ((fr)) ZADIG ou LA DESTINÉE, HISTOIRE ORIENTALE. 1747 Préface de l'Éditeur
  4. ↑ ((en)) The first edition from Lyon of Zadig Архив на оригинала от 2022-03-05 в Wayback Machine.
  5. ↑ ((en)) Luther S. Luedtke, „Nathaniel Hawthorne and the Romance of the Orient“, р. 90
  6. ↑ ((en)) Margalit Fox. „Conan Doyle for the Defense“, Penguin Random House, ISBN 9780399589478
  7. ↑ ((ru)) Вольтер. Задиг или Судьба
  8. ↑ ((en)) Julian Hawthorne. „Library of the World's Best Mystery and Detective Stories“, „Introduction to Zadig the Babylonian“

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]