Задимяване в Югоизточна Азия 2015

Забележителности, обхванати от дим. Горе: Голямата джамия Ан-Нур, Пеканбару, Индонецзия. Долу ляво: Голямата джамия в Палангкарая, Индонезия. Долу дясно: Хотел „Суисотел Стамфорд“, Сингапур

Задимяването в Югоизточна Азия 2015 (на английски: 2015 Southeast Asian haze) е екологична криза през 2015 година, свързана със замърсяването на въздуха в редица страни в Югоизточна Азия: Бруней, Виетнам, Индонезия (особено островите Суматра и Борнео), Камбоджа, Лаос, Малайзия, Сингапур, Южен Тайланд и Филипините по време на сухия сезон в региона.

Индонезия страда от задимяването от края на юни 2015 г.[1], проблемът засяга други страни от септември. Кризата през 2015 година е проявление на дългосрочно задимяване в Югоизточна Азия, което ежегодно и с вариращ интензитет се проявява през сухия сезон в този регион[2].

Проблемът е причинен от горски пожари, които през сухия сезон се разпространяват бързо и са резултат от незаконната практика на подсечно-огнево земеделие, основно на индонезийските острови Суматра и Калимантан[3][4][5][6][7][8][9][10][11].

На 4 септември 2015 г. Индонезийският национален съвет по управление на бедствията обявява кризисно състояние в резултат от задимяването в 6 провинции: Риау, Джамби, Южна Суматра, Западен Калимантан, Централен Калимантан и Южен Калимантан[12]. На 14 септември кризисен код е повторно обявен в Риау, този път от индонезийското правителство[8][13] Хиляди жители на столицата на Риау Пеканбару, са евакуирани към съседните градове Медан и Паданг.[14][15]. Повече от 28 милиона жители на Индонезия са поразени от катастрофата и повече от 140 000 съобщават за дихателни проблеми[16][17].

Индонезийското правителство оценява, че справянето с димната криза ще струва на страната между 300 и 475 трилиона рупии (до 47 милиарда сингапурски долара)[18].

Заради дима в Индонезия, Малайзия и Сингапур масово се затварят училища, като само в Малайзия това се отразява на почти 4 милиона ученици[19][20][21]. На турнира за Световната купа по плуване за 2015 г. в Сингапур (сред 8-те места на провеждане) е отменен първият ден на състезанието, Международният маратон на Куала Лумпур в Малайзия е напълно отменен.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]
Сателитна снимка на NASA показва задимяването на 24 септември 2015 г.

Индонезия има дългогодишен проблем с овладяването на горските си пожари, особено на островите Суматра и Калимантан. През септември 2014 година Индонезия ратифицира Споразумението на АСЕАН за трансгранично димно замърсяване и така става последната страна-членка от АСЕАН, която го подписва[22]. Споразумението е призив към Индонезия да вземе мерки за решение на проблема със собствени сили или чрез международно сътрудничество, или в противен случай срещу нея да бъдат предприети юридически мерки в зависимост от въздействието на дима върху съседите ѝ от Югоизточна Азия[23] През 2014 година Сингапур също гласува закони, които позволяват на държавата да преследва хора и компании, които допринасят към задимяването.[24].

В началото на август 2015 година Камбоджа, Лаос, Тайланд, Мианмар и Виетнам се срещат на високо държавно равнище, за да обсъдят проблема със задимяването, но Индонезия не се присъединява в разговорите[25].

Пожарите са причинени от компании и фермери, които се ангажират с незаконните, но относително евтини практики по подсечно-огнево земеделие като начин за прочистване на земите им от нежелана растителност и торф. Големи части от Суматра и Калимантан са заети от торфища, които по време на сухия сезон са силно възпламеними. Торфът, който се получава от пластове мъртва растителност и други органични вещества, допринася чувствително за въглеродните емисии заради високата си плътност[26] и съдържание на въглерод. Задимяването през 2015 година е особено тежко поради климатичното явление Ел Ниньо, довело до по-сухи условия и по-широко разпространение на пожарите[27].

Изследване в списание Environmental Research Letters твърди, че 59% от емисиите от пожари на остров Суматра и 73% от тези на Калимантан произхождат от територии извън тези дадени на концесионерите на земи за дървесина и палмово масло[28]. Екоактивисти обаче твърдят, че дейностите, свързани с производството на палмово масло все пак имат отношение към пожарите. Първо, земята, прочистена чрез пожар, е евтина и предпочитана от компаниите в бизнеса с палмово масло пред земята, прочистена с други методи за обезлесяване. От друга страна, повечето компании искат да си спестят средства за обратно залесяване. Всяка компания, получила разрешение за ползване на горска територия, трябва да залеси отново земята от фонд, предоставен от правителството[29]. Повечето компании отказват повторно залесяване и променят статута на земята, като я палят. От трета страна, за ревитализиране на палмовите плантации се практикува изсичане и изгаряне на старите палмови дървета, от които вече няма добив. По правило изгарянето на дървесината трябва да се прави само в бетонни легла, които пречат на разпространението на огъня, но с цел намаляване на разходите повечето компании заобикалят правилата[29].

Засегнати страни

[редактиране | редактиране на кода]

Поне 6 от 10-те страни-членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) са засегнати от дима: Южен Тайланд, Виетнам[30][31][32] и по-голямата част от Бруней, Индонезия, Малайзия и Сингапур. Задимяването над Камбоджа и провинция Себу във Филипините също се предполага, че са в резултат от индонезийските пожари, а не от локални огнища[25][33].

Глобалната база данни Global Fire Emissions Database съобщава, че индонезийските пожари от 2015 година са произвели 600 милиона тона парникови газове, описано като „приблизително еквивалентно на целогодишните емисии на Германия“. НАСА обявява, че кризата от 2015 година може да се окаже най-тежката някога документирана в региона, надхвърляйки мащабите на Задимяването в Югоизточна Азия от 1997 година, което по оценки е струвало 9 милиарда щатски долара[34].

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Задимяване в Югоизточна Азия 2015.

На 29 септември 2015 г. International Business Times публикува снимки, демонстриращи драматично намалената видимост в Сингапур и Индонезия в резултат от дима[35].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Haze envelopes parts of Riau province in Indonesia // The Straits Times. 30 юни 2015. Посетен на 11 октомври 2015.
  2. ↑ Why is South-East Asia's annual haze so hard to deal with? // The Economist. 7 юли 2013.
  3. ↑ South East Asia haze: What is slash-and-burn? // BBC, 24 юни 2013. Посетен на 25 септември 2015.
  4. ↑ Haze chokes Indonesia, Malaysia and Singapore // BBC, 15 септември 2015. Посетен на 25 септември 2015.
  5. ↑ Image of Asia: Wildfires in Indonesia Spread Haze // The Straits Times. The Associated Press, 3 септември 2015. Посетен на 14 септември 2015.
  6. ↑ Endi, Severianus. West Kalimantan on high smog alert // The Jakarta Post. 10 септември 2015. Посетен на 16 септември 2015.
  7. ↑ 1500 Soldiers Deployed to Fight Forest Fires in South Kalimantan // Tempo, 11 септември 2015. Посетен на 16 септември 2015.
  8. ↑ а б Riau declares emergency as haze worsens // The Straits Times. 15 септември 2015. Посетен на 15 септември 2015.
  9. ↑ Land Fires: Thick Haze in Central Kalimantan Capital // Jakarta Globe. Архивиран от оригинала на 2015-09-21. Посетен на 16 септември 2015.
  10. ↑ 379 hot spots detected in South Kalimantan // The Jakarta Post. 15 септември 2015. Посетен на 16 септември 2015.
  11. ↑ Police name 126 people as suspects in land fire cases // Antara, 15 септември 2015. Посетен на 16 септември 2015.
  12. ↑ Six Provinces Declare State of Emergency as Haze Worsens // The Jakarta Globe. Архивиран от оригинала на 2015-10-04. Посетен на 4 октомври 2015.
  13. ↑ Indonesia declares emergency as brush-fire smoke chokes region // Al Jazeera America, 14 септември 2015. Посетен на 15 септември 2015.
  14. ↑ Wahyudi Soeriaatmadja. Thousands flee Pekanbaru as haze hits record high // The Straits Times, 15 септември 2015. Посетен на 15 септември 2015.
  15. ↑ Jakarta declares emergency in Riau over haze // AsiaOne, 15 септември 2015. Архивиран от оригинала на 2015-09-18. Посетен на 15 септември 2015.
  16. ↑ Southeast Asia's hazardous haze // Al Jazeera, 7 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015.
  17. ↑ Indonesia needs better aircraft for water-bombing operations // The Straits Times. Посетен на 7 октомври 2015.
  18. ↑ $47b? Indonesia counts costs of haze // The Straits Times. Посетен на 11 октомври 2015.
  19. ↑ Schools closed in Malaysia as haze reaches hazardous levels // The Straits Times. Посетен на 10 октомври 2015.
  20. ↑ Islands in focus: City to extend school closure over haze frenzy // The Jakarta Post, 3 август 2015. Посетен на 17 септември 2015.
  21. ↑ Chan Luo Er, Leong Wai Kit. Schools to close on Friday due to worsening haze situation: MOE // Channel News Asia. Архивиран от оригинала на 2015-09-25. Посетен на 24 септември 2015.
  22. ↑ Indonesia Meratifikasi Undang-Undang Tentang Pengesahan Asean Agreement On Transboundary Haze Pollution (Persetujuan Asean Tentang Pencemaran Asap Lintas Batas) // Ministry of Environment, Indonesia. Архивиран от оригинала на 2015-09-20. Посетен на 16 септември 2015. (на индонезийски)
  23. ↑ Image of Asia: Wildfire haze shrouds Indonesia’s neighbors // The Associated Press. Kxan, 11 септември 2015. Архивиран от оригинала на 2015-09-25. Посетен на 14 септември 2015.
  24. ↑ What causes South East Asia's haze? // News. BBC, 16 септември 2015. Посетен на 16 септември 2015.
  25. ↑ а б Jonathan Cox. Indonesian Haze May be Choking Cambodia // Khmer Times, 6 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015.
  26. ↑ Peatland Fires Biggest Contributor to Carbon Emissions: Researcher // Jakarta Globe. Архивиран от оригинала. Посетен на 2015-11-01.
  27. ↑ Domínguez, Gabriel. Why Southeast Asia's haze problem persists // Deutsche Welle. 15 септември 2015. Посетен на 16 септември 2015.
  28. ↑ Meijaard, Erik. Getting the facts right on Indonesia’s haze problems // The Jakarta Globe. Today Online, 14 септември 2015. Посетен на 14 септември 2015.
  29. ↑ а б Arkhelaus Wisnu. Former Riau Police Chief Reveals Three Motives for Forest Burning // Tempo, 16 септември 2015. Посетен на 16 септември 2015.
  30. ↑ Haze: Netizens from four countries share their gripe // Astro Awani, 12 септември 2015. Архивиран от оригинала на 2020-02-17. Посетен на 14 септември 2015.
  31. ↑ DPA. Haze blocks out Hat Yai, Trang // Bangkok Post, 4 септември 2015. Посетен на 14 септември 2015.
  32. ↑ Indonesia forest fires to blame for foggy Ho Chi Minh City: expert // Tuổi Trẻ, 7 октомври 2015. Посетен на 7 октомври 2015.
  33. ↑ Philippines suspects week-long haze from Indonesia fires // Agence France-Presse. 3 октомври 2015. Посетен на 3 октомври 2015.
  34. ↑ Indonesian fires sending haze across south-east Asia could become worst on record, NASA warns // ABC Online. Посетен на 4 октомври 2015.
  35. ↑ Singapore and Indonesia haze: Interactive before-and-after photos show dramatically reduced visibility // Посетен на 1 октомври 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2015 Southeast Asian haze в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​