Зайцови | ||||||||||||||||||||||||||||
Арктически заек (L. arcticus) | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Fischer von Waldheim, 1817 | ||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||
Зайцови в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Зайцови (Leporidae) е семейство бозайници от разред Зайцевидни (Lagomorpha).
Представителите на семейство Зайцови се разделят на около 10 рода с приблизително 50 вида. Разпространени са почти в целия свят, като в някои райони, като Австралия и Нова Зеландия, са интродуцирани от човека. В България се срещат два вида - див заек (Lepus europaeus) и заек подземник (Oryctolagus cuniculus). Някои разновидности на заека подземник се отглеждат като домашни животни (вижте питомен заек).
Тялото е дълго до 74 cm и е покрито с дълга мека козина, която може да бъде сива до кафява и черно-кафява. При някои видове през зимата козината е по-светла или напълно бяла. Задните крайници са удължени, с гъста и твърда козина по долната страна. Ушите са дълги, а опашката е къса, но обикновено е добре забележима.[1] Очите им са големи, а нощното им зрение е добро, което се дължи на активността им нощем или по здрач.[2]
Семейство Leporidae