Закон на Паркинсон

Сирил Норткот Паркинсон, 1961 г.

Закон на Паркинсон са афоризми относно управлението на хора, процеси и ресурси. Формулирани за първи път като хумористично есе в списание „Икономист“ през 1955 г. от Сирил Норткот Паркинсон.[1] По-късно есето е развито до книгите „Законът на Паркинсон“ (1965 г.)[2] и „Законът на госпожа Паркинсон“.

Закони на господин Паркинсон

[редактиране | редактиране на кода]
  • I закон: „Работата се разраства до запълване на наличното време.“[3]
  • II закон: „Разходите се вдигат, за да поемат приходите.“
  • III закон: „Разрастване означава усложняване, а усложняване – упадък.“
  • IV закон: „Броят на хората в работна група нараства независимо от количеството на работата за вършене.“
  • V закон: „Ако има начин да се забави вземането на важно решение, чиновникът винаги ще го намери.“
  • Закон на мълчанието: „Прогресът на науката се променя обратно пропорционално на броя на публикуваните списания.“
  • Закон на забавянето: „Забавянето е най-смъртоносната форма на отказ.“
  • Закон на данните: „Данните нарастват до запълване на капацитета на носителя на данни.“
  • Закон на оперативките: „Времето прекарaно в съвещание относно даден проблем е обратно пропорционално на стойността му.“
  • Закон на хиляда: „Фирма с повече от хиляда служители е самозадоволяваща се империя, създаваща толкова много вътрешна работа, че впоследствие да не се нуждае от договори с външния свят.“

Закон на госпожа Паркинсон

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Вълнение, възникнало от напрежение, се разширява до запълване на всички мисли, откъдето се пренася върху всички хладнокръвно мислещи.“

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ https://socialni.bg/ovladeyte-zakona-na-parkinson-i-povishete-produktivnostta-si-na-rabota
  2. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2023-12-07. Посетен на 2023-12-07.
  3. ↑ Ръдърфорд, Доналд. Английско-български учебен речник по икономика. ИК Прозорец, София, 1997 г.