Залог

Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.

Залогови отношения:

1. Глаголното лице върши действието — деятелен залог (лат. актив). Примери:
   Гледам водопада.
   Чета интересна книга.
2. Глаголното лице търпи действието — страдателен залог (лат. пасив). Примери:
   Къщата беше построена за две години.
   Слуша ми се музика.
   На малолетни не се продават алкохол и цигари.
3. Глаголното лице и върши, и търпи действието — възвратен залог (лат. рефлексив). Примери:
   Аз се мия всяка сутрин.
   Петър си обува скиорските обувки.
   Те се разбират и си помагат.
   Тя винаги се облича модерно.

Залози в българския език

В българския език има два залога: деятелен и страдателен.^[1]

Деятелният залог се използва в случаите, когато подлогът извършва действието.
Пример: Котката изяде мишката.
В този случай котката е подлог и тя е вършителят на действието изяде.

Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието.
Пример: Мишката беше изядена от котката.
В този случай мишката е подлог и върху нея е извършено действието беше изядена.

В българския език има възвратни форми, но в граматиката те не се разглеждат като отделен залог, а се отнасят към един от двата залога.
Пример:
— Деятелен залог с възвратно значение: Хората се мият всяка сутрин.
— Страдателен залог с невъзвратно значение: Бреговете на тая земя се мият от три морета.

Вижте също

• Части на изречението
• Подлог

Източници

1. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 158–166.