Западнофризийски език | |
Настоящо разпространение на Фризийски езици в Европа:
Западнофризийски
| |
Разпространение | Фризия, Гронинген |
---|---|
Говорени от | 470 000 (2001 г.) души |
Систематизация по Ethnologue | |
Западнофризийски език в Общомедия |
Западнофризийски или фризийски (Frysk; на нидерландски: Fries [ˈfris]) е западногермански език, който се говори най-много в провинция Фризия (Fryslân) в северната част на Нидерландия, най-вече от тези с фризийски произход. Западнофризийският е най-широко разпространеният от трите фризийски езика.
Името „западнофризийски“ се използва само извън Нидерландия, за да се различава от тясносвързаните фризийски езици в Сатерландски фризийски и Севернофризийски, които се използват в Германия. В рамките на Нидерландия, обаче, „западнофризийски“ се отнася към западнофризийски диалект на нидерландския език, а когато се говори за западнофризийския диалект почти винаги се казва просто „фризийски“ (на нидерландски, Fries за фризийския език и западнофризийски за нидерландския диалект.) По-разбираемото име за западнофризийския език, използвано от езиковедите в Нидерландия е Westerlauwers Fries [ˈʋɛstərˌlʌu̯ərs ˈfris] (западнолауверски фризийски), Лауверс бидейки гранична рекичка, която разделя нидерландските провинции Фризия и Хронинген.
През ранното Средновековие фризийските земи са се разпростирали на площ от около Брюге в днешна Белгия, до реката Везер, в северна Германия. По това време фризийският език се е говорел по цялото южно крайбрежие на Северно море. Днес този регион бива понякога назоваван „Велика Фризия“ и много от земите и регионите там все още ценят фризийското си наследство, въпреки че на повечето места фризийският език е бил загубен.
Старофризийският е бил поразително сходен на староанглийския. Това сходство е било затвърдено през късното Средновековие от Ингваеониската звукова промяна, която е повлияла фризийския и английския, а останалите западногермански вариации почти не. И английският и фризийският са белязани от потискане от Германските назали в думи като us (ús) (ние), soft (sêft) (мек) или goose (goes) (гъска).
Западнофризийският използва латинската азбука. „A“, „E“, „O“ и „U“ могат да бъдат съпроводени от знак „колибка“ или акцент.
В азбучното изброяване буквите „I“ и „Y“ се намират между „H“ и „J“. Когато две думи се различават само по това, че едната има „I“, а другата „Y“ (stikje/stykje), тази си „I“ предхожда тази с „Y“.
При писане „IJ“ се пишат като една буква (виж IJ (диаграф)), докато в печатна форма се използва „IJ“. В азбучните изброявания „IJ“ най-често се приема за състояща се от две букви – „I“ и „J“, въпреки че в речниците има комбинация „IJ“ между „X“ и „Z“, казваща на читателя да търси при „I“.
Също като съвременния нидерландски, западнофризийският има два граматични рода – общ и среден, и е загубил падежната система на германските езици (с изключение на остатъци от родителен падеж, който сега бива заместван от притежателна форма). Глаголите също са запазили силно-слабо спрежение с два класа слаби глаголи.
Текстът по-долу на молитвата Отче наш е от фризийската Библия трето издание, публикувана през 1995, със съответния английски текст от 1662 от книгата Общия молитвеник. За сравнение е и молитвата на български.