Записки за Галската война
| Записки за Галската война | |
| De Bello Gallico | |
 | |
| Автор | Гай Юлий Цезар |
|---|---|
| Създаден | [[Файл:|20px|border|link=Римска империя|Римска империя]] Римска империя |
| Първо издание | 58 г. пр.н.е. |
| Оригинален език | латински |
| Вид | съчинение |
| Начало | Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur. |
| Записки за Галската война в Общомедия | |
„Записки за Галската война“ (на латински: Commentarii de bello Gallico) е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник Гай Юлий Цезар (пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в Галия.
Неговото съчинение е основен източник за военните му походи, но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) „Записките“ са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при старогръцкия език има съчинението „Анабазис“ на Ксенофонт).
„Записките“ се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар Авъл Хирций, за да се направи връзка между това съчинение и "Записките за гражданската война (De Bello Civili).
Стилът на съчинението
[редактиране | редактиране на кода]Стилът на „Записките“ е ясен и последователен, по отношение на лексиката дори може да се говори за пуризъм – нещо присъщо за Цезар. Всъщност, чрез своите съчинения той аналитично представя на римските държавници случващото се, за да получи подкрепа и да продължи войната в Галия.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Текстът започва с географско и политическо представяне на Галия. Първото изречение на творбата е прочуто и до днес. То гласи: Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam, qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur, в превод: „Цяла Галия е разделена на три части, едната от тях обитават белгите, другата аквитаните, третата тези, които на своя език се наричат келти, а от нас са наричани гали.“ След това започва същинското описание на войната, започващо с похода срещу хелветите.
Книга първа: 58 пр.н.е.
[редактиране | редактиране на кода]- 1 Етнографско и географско описание на Галия
- 2 – 29 Походът срещу хелветите
- 2 – 4 Преселването и смъртта на Оргеторикс
- 5 – 9 Хелветите се опитват да преминат през римската провинция Нарбонска Галия в Галия, но след забраната на Цезар преминават през земите на секваните
- 10 – 12 Подготовката на Цезар и победата над тигурините при р. Арар.
-
C. Iulii Caesaris quae extant, 1678 -
Записки за Галската война
(издание от 1783 г.)
