Захарна ябълка

Захарна ябълка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Магнолииди (magnoliids) разред: Магнолиецветни (Magnoliales) семейство: Анонови (Annonaceae) род: Анона (Annona) вид: Захарна ябълка (A. squamosa)

Научно наименование

Annona squamosa Linnaeus, 1753

Захарна ябълка в Общомедия

[ редактиране ]

Плодове

Захарната ябълка (Annona squamosa) е малко, добре разклонено дърво или храст^[2] от семейство Annonaceae, което дава ядливи плодове, наречени захарни ябълки или sweetsops. Толерира тропически климат в низината по-добре от своите роднини Annona reticulata и Annona cherimola^[3] (чиито плодове често имат едно и също име)^[4], което го прави най-широко култивираният от тези видове.^[5]

Описание

Захарната ябълка е малък, полу- (или късно) широколистен,^[6]

Плодът на захарната ябълка има сладкобелезникава целулоза и е популярен на тропическите пазари.^[6]

Разпространение

Захарната ябълка е родом от тропическите Америки и Западна Индия, но точният произход е неизвестен. Сега е най-широко култивираният от всички видове Annona. Отглежда се заради плодовете си в тропиците и по-топлите субтропици, като Индонезия, Тайланд и Тайван. Въведен е в Южна Азия преди 1590 г. Натурализиран е чак на север до Южна Флорида в Съединените щати и на юг като Бахия в Бразилия, Бангладеш, като е инвазивен вид в някои райони.

Приложения

В традиционната индийска, тайландска и американска медицина листата се използват в отвара за лечение на дизентерия и инфекции на пикочните пътища.^[7] В традиционната индийска медицина те също се смачкват и се прилагат върху рани.^[7] В Мексико листата се търкат по пода и се поставят в кокошите гнезда, за да отблъснат кокошинките.^[5]

В Хаити плодът е известен като cachiman и се използва за приготвяне на сок.^[8] В Ливан и Сирия от него се правят различни десерти и се нарича „ashta“.

Химичен състав

Дитерпеноидният алкалоид атизин е най-разпространеният алкалоид в корена. Други съставки на захарната ябълка включват алкалоидите оксофебин,^[9] ретикулин,^[9] изокоридин,^[10] и метилкоридалдин,^[10] и флавоноидът кверцетин-3-О-глюкозид.^[11]

Байер е патентовал процеса на екстракция и молекулярната идентичност на acetogenin анонин, както и използването му като биопестицид.^[12] Други ацетогенини са изолирани от семената,^[13] кората,^[14] и листата.

Галерия

• 
  Цвят
• 
  Разсад
• 
  Клонки

Източници

1. Annona squamosa (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
2. Compilation: Annona squamosa // Global Plants. JSTOR. Посетен на 2019-09-05.
3. Current name: Annona squamosa // International Center For Research In Agroforestry. Архивиран от оригинала на 2011-05-26. Посетен на 2008-04-17.
4. Захарна ябълка: информация на сайта GRIN
5. Morton, Julia. Sugar Apple Annona squamosa // Department of Horticulture & Landscape Architecture, Purdue University, 1987. с. 69. Архивиран от оригинала на 5 April 2008. Посетен на 2008-04-17.
6. Kral, Robert. Annona squamosa Linnaeus, Sp. Pl. 1: 537. 1753 // Flora of North America North of Mexico. Т. 3. Посетен на 2019-09-05.
7. Dholvitayakhun A, Trachoo N. Using scanning and transmission electron microscopy to investigate the antibacterial mechanism of action of the medicinal plant Annona squamosa Linn // Journal of Herbal Medicine 7. 2016. DOI:10.1016/j.hermed.2016.10.003. с. 31 – 36.
8. Cachiman (Annona reticulata L.) // Посетен на 8 November 2020.
9. Dholvitayakhun A, Trachoo N. Potential applications for Annona squamosa leaf extract in the treatment and prevention of foodborne bacterial disease // Natural Product Communications 8 (3). 2013. DOI:10.1177/1934578X1300800327. с. 385 – 388.
10. Yadav DK, Singh N. Anti-ulcer constituents of Annona squamosa twigs // Fitoterapia 82 (4). 2011. DOI:10.1016/j.fitote.2011.02.005. с. 666 – 675.
11. Panda S, Kar A. Antidiabetic and antioxidative effects of Annona squamosa leaves are possibly mediated through quercetin-3-O-glucoside // BioFactors 31 (3 – 4). 2007. DOI:10.1002/biof.5520310307. с. 201 – 210.
12. Moeschler HF, Pfluger W. Insecticide US 4689232 A // August 1987. Посетен на 2014-12-03.
13. Chen Y, Xu SS. Anti-tumor activity of Annona squamosa seeds extract containing annonaceous acetogenin compounds // Journal of Ethnopharmacology 142 (2). 2012. DOI:10.1016/j.jep.2012.05.019. с. 462 – 466.
14. Li XH, Hui YH. Bullatacin, bullatacinone, and squamone, a new bioactive acetogenin, from the bark of Annona squamosa // Journal of Natural Products 53 (1). 1990. DOI:10.1021/np50067a010. с. 81 – 86.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Annona squamosa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​