Заяс Зајас | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Горно Кичево |
Надм. височина | 755 m |
Население | 4712 души (2002) |
Пощенски код | 6253 |
Заяс в Общомедия |
Заяс (срещано в по-стари източници и като Заяз, на македонска литературна норма: Зајас; на албански: Zajazi, Заязи) е голямо албанско село в западната част на Северна Македония, част от община Кичево.
Разположено е на 10 километра северно от Кичево, край Заяската река.
Васил Кънчов предполага, че албанските жители на Заяс се заселват в селото през XVIII век.[1] Според някои източници, първоначално селото е било обитавано от православни християни, наричани „шопци“, но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислямизация. Заселилите се в Заяс албанци нападат други православни села и ги заселват - Цървивци, Бериково, Трапчин дол и други[2]
В края на XIX век, според Васил Кънчов, населението на Заяс се състои от 2150 души албанци мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заяс е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 400 къщи.[4]
Едно от традиционните препитания на жителите на Заяс до ХХ век е разбойничеството. Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише през 1896 година за населението на Заяс:
„ | ... диво, грабливо и грубо по характер, бич за цяло Горно Кичево. Поминуват си с хайдутлук, скотовъдство, земеделие и гурбетлък.[5] | “ |
През този период населението на селото редовно участва и в башибозушки формирования. По време на Илинденското въстание башибозуци от Заяс участват в битката край село Карбуница, Кичевско, в която техният предводител Сефер е убит.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Димитър Гаджанов и други източници от времето на Първата световна война посочват 1992 жители на селото.[7]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година. През 1959 година пощата отново е открита.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяс като албанско село.[9]
През есента на 1944 година селото е овладяно от комунистически партизани сред кръвопролитно сражение.[10]
Според преброяването от 2002 година Заяс има 4712 жители.[11]
Националност | Всичко |
македонци | 4 |
албанци | 4682 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 4 |
бошняци | 0 |
други | 22 |
От 1996 до 2013 година селото е център на община Заяс.
|