Звезден вятър

Това изображение показва вятъра от звездата L.L. Orionis, предизвикващ главна ударна вълна (ярката дъга), докато се сблъсква с материал в заобикалящата мъглявина Орион.

Звезден вятър е поток от газ, изхвърлен от атмосферата на звезда. Различните видове звезди имат различни видове звездни ветрове.

Звездите след главната последователност, наближаващи края на живота си, често изхвърлят голямо количество маса (${\displaystyle \scriptstyle {\dot {M}}>10^{-3}}$ слънчеви маси на година) под формата на масивни ветрове. Това включва червени гиганти и супергиганти и звезди от асимптотичния клон на гигантите. За тези ветрове се смята, че са предизвиквани от радиационно налягане върху космически прах, кондензиращ в горната атмосфера на звездите.^[1]

Масивните звезди от тип O (синьо-бели, най-горещите) и B (сини, много горещи) имат звездни ветрове с по-нисък темп на загуба на маса (${\displaystyle \scriptstyle {\dot {M}}<10^{-6}}$ слънчеви маси на години), но имат много високи скорости (v > 1 – 2000 km/s). Такива ветрове се причиняват от радиационно налягане върху резонансните абсорбционни линии на тежките елементи като въглерод и азот.^[2] Такива високоенергийни звездни ветрове образуват мехур от звезден прах.

В планетарната мъглявина NGC 6565 облак от газ е изхвърлен от звездата след силни звездни ветрове.^[3]

Звездите от тип G (жълто джудже) като Слънцето имат вятър, причинен от техните горещи, магнетизирани корони. Слънчевият звезден вятър се нарича слънчев вятър. Тези ветрове са съставени основно от високоенергийни електрони и протони (около 1 keV), които могат да преодолеят звездната гравитация.

Звездните ветрове на звездите от главната последователност нямат силно влияние върху еволюцията на по-леки звезди като Слънцето. Все пак, при по-масивни звезди, загубата на маса може да причини отронване на до 50% от маса им. Това може да има значително въздействие върху по-късните етапи на развитие на звездата. Въздействие може дори да бъде видяно за звезди със средна маса, които биха станали бели джуджета в края на живота си, защото са изгубили прекалено много маса чрез звезден вятър, за да се взривят в супернова.

Вижте също

• Слънчев вятър
• Космически прах
• Космически лъчи

Източници

1. Dust Envelopes // Stellar Physics. Astrophysical Institute Potsdam. Архивиран от оригинала на 2016-10-01. Посетен на 2017-09-13.
2. Castor, J. и др. Radiation-driven winds in Of stars // Astrophys. J. 195. 1975. DOI:10.1086/153315. с. 157 – 174.
3. The long goodbye