Звездната величина (накратко зв.в., също и блясък) е мярка за яркостта на небесните тела в астрономията. В астрономията се използват две различни скали за звездна величина: абсолютната, която се бележи се с буквата M (от латинското magnitudo – величина, големина), и видимата звездна величина, която се бележи с малкото m, а абсолютната – с главното M. Първото систематично (макар и неточно) определяне на звездната величина е въведено в древността от Хипарх.[1]
Звездната величина се определя по логаритмична скала и всяка стъпка показва промяна на яркостта с коефициент, равен на корен пети от 100 ().[2] Например звезда със зв.в. 1m е точно 100 пъти по-ярка от звезда със зв.в. 6m. Колкото по-ярко изглежда обектът, толкова по-ниска е звездната му величина, като най-ярките обекти са с отрицателни стойности.
Астрономите използват две основни дефиниции на величината:
За площни обекти (мъглявини, галактики) се използва и терминът „интегрална звездна величина“.
Видима (относителна) звездна величина на някои обекти: