Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Здравеопазването е защита и опазване на човешкото здраве чрез превенция, диагностициране, терапия на заболявания и травми както и други физически и ментални увреждания при хората. Здравните грижи се извършват от здравни специалисти (парамедици или практикуващи лекари) в свързаните с тях области на здравеопазването. Лекарите и придружаващите медицински екипи са част от тези здравни специалисти. Денталната медицина, акушерството, сестринското дело, медицината, оптометрията, аудиологията, трудовата терапия, физиотерапията, психологията, фармацевтиката както и други здравни професии всички те са част от здравеопазването. Включително работа по предоставяне на доболнична, болнична и извънболнична помощ, както и гарантиране на общественото здраве.
Здравеопазването включва всички артикули и услуги, направени така, че да допринасят за повишаването на степента на здравето, включително „превантивни, лечителни и палиативни интервенции, независимо дали по отношение на отделни индивиди или населения“ [1].
Когато става дума за здравния сектор в него за здравеопазването се грижат различни типове професионалисти (медици, зъботехници, медицински сестри, терапевти, фармацевти, психолози, оптометристи – които преглеждат зрението и т.н.), здравни заведения като медицински центрове, поликлиники, болници, медицински лаборатории, като предоставящ услуги в здравеопазването може да е Здравното министерство или частни здравни организации, дружества и т.н.
Някои сгради обслужват и поддържат здравето на хората, други се грижат изцяло за здравето в дадена област. Някои от тях са:
Други хора и сгради се грижат за производството на медикаменти (билкари, фармацевтични компании и др.). В България по собственост сградите биват частни и държавни.
Медицината е напреднала много благодарение на множество открития в биологията, физиката и химията. В днешно време е нормално една държава да има министерство на здравеопазването. Всяка или почти всяка страна си има телефони за бърза помощ. В медицинските университети с медицинска специалност (лекар и др.) се полага т.нар. хипократова клетва. За България едно от изискванията за бъдещ шофьор е той да знае как да оказва първа помощ и да има медицинска аптечка в колата си.
Здравноосигурителната система в Канада се казва Medicare и се финансира чрез задължителни здравни осигуровки.
Кубинското здравеопазване е напълно безплатно и изцяло държавно, като Куба поддържа най-високо ниво на продължителност на живота за американския континент [2].
Във Франция лекарите получават финансиране от застрахователните дружества, но в същото време имат право сами да определят цената, която искат за лечението. Застрахователната компания от своя страна определя максимална стойност за медицинските грижи, която е готова да плати, и ако пациентът избере лекар, който иска по-високо заплащане, застрахователното дружество плаща определената от него стойност, а останалото се доплаща от пациента.
В САЩ здравеопазването в последните години (при президента Барак Обама) е обект на множество дебати и усилия за подобрение и модернизиране, например в новия проектозакон за здравеопазване на САЩ (Patient Protection and Affordable Care Act (ACA) известен и като Obamacare) са включени акупунктура и други алтернативни методи за лечение [3].
Според Световната здравна организация за 1997 година България се нарежда на 92-ро място по резултати на лечението и на 102-ро място, когато се включат фактори като ефективност на разходите и качество на образованието. Към 2003 г. в България има 288 128 лекари (без зъболекари) или към 3.56 лекари на 1000 души. Раждаемостта в страната непрекъснато спада и е най-ниската в Европа с 8.6 на хиляда през 2001 г. (14.5 през 1980).
Продължителността на живота в началото на 70-те години на 20 век е сравнително висока и се равнява на средната за Европейския съюз. Тенденцията към бавно влошаване се засилва в началото на 90-те г., когато продължителността на живота намалява 1,5 пъти. Въпреки че голяма част от този спад е преодоляна през 1999 г., числата остават по-ниски от тези през 70-те г. и под средните за Европейския съюз и другите държави-кандидатки от Източна Европа. [4] Чести причини за смъртността в последните години са сърдечно-съдовите заболявания.[5]
Много от българските лекари практикуват, като искат заплащане пряко от пациентите или понякога имат договори с НЗОК, но в същото време често лекуват срещу определена от тях такса, когато пациентът не е взел направление от НЗОК. Риск в така създадената система е това, че по този начин един лекар може да бъде прекалено зает с пациенти, лекуващи се със свои лични средства, и да откаже лечение на пациенти, които са здравно осигурени и предпочитат да бъдат финансирани от Здравната каса, а съществува и риск от корупция.
Проблемът би могъл да се разреши, ако на лекарите, сключили договор с НЗОК, бъде забранено да получават допълнително финансиране от пациентите – в такъв случай злоупотреба би означавала безусловно корупция и лекарят подлежи на съдебно преследване. В някои държави съществува това правило, докато в други то не е практика (например във Франция – виж по-горе Здравеопазване в различните страни, Франция)
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Health care в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |