Здравна психология на работното място

Психология
Гръцката буква 'пси'
Гръцката буква 'пси'
Основни клонове
Приложна наука
Списък
Категория

Здравна психология на работното място, ЗПРМ (на английски: occupational health psychology, OHP) възниква от две разклонения на приложните дисциплини в психологията – здравната психология от една страна, и от друга – индустриалната и организационна психология, и безопасност и здраве на работното място [1]. Здравната психология на работното място се занимава с психологическите характеристики на работното място, които допринасят за развитието на свързани със здравето проблеми у работещите [2]. Също както ИОП и здравната психология, ЗПРМ се занимава с психологическите характеристики на работното място, но специфичното е, че директно се интересува от физическите и умствени здравни последици от тези характеристики. ЗПРМ се интересува и от начините за повлияване на работното място и въвеждането на промени в него, които да облагодетелстват работещия, без да окажат влияние (намалят) неговата продуктивност.

ЗПРМ изследователите и практикуващи са заинтересувани от вариациите от психологически характеристики, които са определящи за едно работно място и които са свързани с физическите проблеми и проблемите на умственото здраве. Примери за такива характеристики, които ЗПРМ изследванията свързват със здравните резултати включват възможностите за решения и психологическо натоварване [3], балансът между усилията на работещия и неговото възнаграждение (като заплащане, признание, статус, перспективи за повишение и т.н.), което е получавано за неговата или нейната работа [4] и степента, в която супервайзорите (мениджмънт) [5] и колегите [6] са подкрепящи.

Здравните физически проблеми, които ЗПРМ изследва варират от наранявания при инциденти до сърдечни заболявания. Умствените здравни проблеми включват психологически стрес, „бърнаут“ и депресия. ЗПРМ изследователите и практикуващи са заинтересувани и от връзката от психологическите условия на работа със здравните типове поведения (например пушене и консумация на алкохол). Друга тема на изследване от страна на ЗПРМ е проблемът за пренасянето на вредни опитности от работното място в живота вкъщи [7]. В допълнение ЗПРМ психолозите документират неблагоприятното влияние от влашаващите се икономически условия и идентифицират начини за смекчаване на това влияние [8].

Изследователски насоки

[редактиране | редактиране на кода]

Сред основните теми и методи на изследване от страна на ЗПРМ се включват статистическите изследвания, квази-експериментални изследвания, квалитативни методи, отчитане на скала на усилие – възнаграждение, резултати върху здравето при загуба на работа, определяне на рамките на понятието стрес на работното място, съотношение на условия на работа и стрес, стрес и икономическа несигурност и други. Тук обръщаме внимание само на някои от тях.

Шизофрения

[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Шизофрения

В изследване Линк, Доренуенд и Скодол откриват, че в сравнение с депресираните и уравновесени субекти, шизофреничните пациенти и по-вероятно да са имали работи, преди техния първи епизод на това разстройство, които са ги изложили на „шумни“ работни характеристики (шум, влажност, горещина, студ и т.н.) [9] Тези работи може да са били с по-висок социален статус от други чиновнически (офис) работи, което задава предположението, че социално-икономическо „слизане надолу“ при засегнати индивиди може да не е непременно налично. Едно от обясненията предолага, че свързани с работата стресори може да са спомогнали появата на първия епизод при поначало уязвими индивиди. [10]

Депресия

[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Депресия

Базирайки се на изследване на Робинс и Региер, Итън, Антъни, Мендел и Гарисън (1990) откриват, че членове на три работни групи – адвокати, секретари и учители в областта специална педагогика (но не друг тип учители), показват повишени равнища на ДСН-III голямо депресивно разстройство [11].

Грубост на работното място

[редактиране | редактиране на кода]

Грубостта на работното място (на английски: workplace incivility) се дефинира като „ниско интензивно девиантно поведение с неопределено намерение да нарани другата страна или обекта на това поведение....Нецивилизовани поведения се характеризират като груби или неучтиви, показващи липса на зачитане на другите“ [12] Грубостта е различна от насилието. Примери за грубост на работното място включват обидни коментари, омаловажаване на работата на обекта на това поведение, разпространяване на лъжливи слухове, социална изолация и т.н. В изследване на над 1000 работещи държавни служители в САЩ Кортина, Магли, Уилямс и Лангаут (2001) намират, че над 70% от изследваните са изпитвали грубост на работното място през последните 5 години [13]. В сравнение с мъжете жените по-често са излагани на такава грубост или грубо отношение, което може да е свързано с по-голям психологически дистрес и намалено удоволствие и удовлетворение от работата. Редуцирането на грубостта на работното място е област на активно развитие в ЗПРМ изследванията.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) Everly, G. S., Jr. (1986). An introduction to occupational health psychology. In P. A. Keller & L. G. Ritt (Eds.), Innovations in clinical practice: A source book, Vol. 5 (pp. 331 – 338). Sarasota, FL: Professional Resource Exchange.
  2. ↑ ((en)) National Institute for Occupational Safety and Health. (2009). Occupational health psychology
  3. ↑ ((en)) Karasek, R. A. (1979). „Job demands, job decision latitude, and mental strain: Implications for job redesign.“ Administrative Science Quarterly, 24, 285 – 307.
  4. ↑ ((en)) Siegrist, J. (1996). „Adverse health effects of high effort-low reward conditions at work.“ Journal of Occupational Health Psychology, 1, 27 – 43.
  5. ↑ ((en)) Moyle, P. (1998). „Longitudinal influences of managerial support on employee well-being.“ Work & Stress, 12, 29 – 49.
  6. ↑ ((en)) Beehr, T. A., Jex, S. M., Stacy, B. A., & Murray, M. A. (2000). „Work stressors and coworker support as predictors of individual strain and job performance.“ Journal of Organizational Behavior, 21, 391 405
  7. ↑ ((en)) Haines, V. Y. III, Marchand, A., & Harvey, S. (2006). Crossover of workplace aggression experiences in dual-earner couples. Journal of Occupational Health Psychology, 11, 305 – 314.
  8. ↑ ((en)) Probst, T. M., & Sears, L. E. (2009). „Stress during the financial crisis Архив на оригинала от 2011-07-28 в Wayback Machine..“ Newsletter of the Society for Occupational Health Psychology, 5, 3 – 4.
  9. ↑ ((en)) Link, B. G., Dohrenwend, B. P., & Skodol, A. E. (1986). „Socio-economic status and schizophrenia: Noisome occupational characteristics as a risk factor.“ American Sociological Review, 51, 242 – 258.
  10. ↑ Виж още ((en)) Muntaner, C., Tien, A. Y., Eaton, W. W., & Garrison R. (1991). Occupational characteristics and the occurrence of psychotic disorders. Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology, 26, 273 – 280.
  11. ↑ ((en)) Eaton, W. W., Anthony, J.C., Mandel, W., & Garrison, R. (1990). Occupations and the prevalence of major depressive disorder. Journal Of Occupational Medicine, 32, 1079 – 1087.
  12. ↑ ((en)) Andersson, L. M., & Pearson, C. M. (1999). Tit for tat? The spiraling effect of incivility in the workplace. Academy of Management Review, 24, 452 – 471, стр. 457
  13. ↑ ((en)) Cortina, L. M., Magley, V., Williams, J. H., & Langhout, R. D. (2001). Incivility in the workplace: Incidence and impact. Journal of Occupational Health Psychology, 6, 64 80.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Списания
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Occupational health psychology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​