Зенгиди

Зенгиди
1127 – 1250
Знаме
Знаме
      
Територии на управление при най-големия обхват
Територии на управление при най-големия обхват
Столица
Религия
Форма на управление
Валута
Предшественик
Фатимиди
Наследник
Зенгиди в Общомедия

Зенги или Занги е сунитска мюсюлманска династия с огузки произход [1], която управлява части от Леванта и Джазира (Горна Месопотамия) и е васална на Велики Селджук в периода 1127 – 1250 г. [2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Династията е основана от Имад ад-Дин Зенги, който става селджукски атабег (управител) на Мосул през 1127 г. [3] Той бързо става най-силният владетел в Северна Сирия и Ирак, като превзема Алепо от разединените Ортокиди през 1128 г. и завоюва графство Едеса от кръстоносците през 1144 година. Този подвиг превръща Зенги в герой в мюсюлманския свят, но само две години по-късно, през 1146 г., той е убит от свой роб [4].

След смъртта на Зенги неговите територии са разделени, като Мосул и земите му в Ирак отиват при най-големия му син Саиф ад-Дин Гази I, а Алепо и Едеса попадат при втория му син Нур ад-Дин Зенги, атабег на Алепо. Нур ад-Дин се оказва също толкова способен, колкото и баща му. През 1149 г. той побеждава Раймон дьо Поатие, княз на Антиохия, в битката при Инаб, а на следващата година завладява останките на графство Едеса на запад от река Ефрат[5]. През 1154 г. той увенчава тези успехи с превземането на Дамаск от династията Буриди, която го управлява[6].

Управлявайки вече от Дамаск, Нур ад-Дин продължава успехите си. Той пленява друг антиохийски княз, Рено дьо Шатийон, а териториите на княжество Антиохия силно намаляват. През 1160-те години Нур ад-Дин се съсредоточава преди всичко в желанието си да установи контрол над шиитския Фатимидски халифат, като при това се конкурира с йерусалимския крал Амалрик от Йерусалим. В крайна сметка кюрдският генерал на Нур ад-Дин – Ширкух – успява да завладее Фатимидски Египет през 1169 г., а наследилият го като управител на Египет негов племенник Саладин в крайна сметка изцяло отхвърля контрола на Нур ад-Дин и създава своя династия – Аюбиди[7].

Нур ад-Дин неочаквано умира през 1174 година, когато се готви да нахлуе в Египет, за да постави Саладин на мястото му. Неговият единствен син и наследник Ас-Салих Исмаил ал-Малик е принуден да избяга в Алепо, където управлява до 1181 г., когато е убит и заменен от роднината си – атабега на Мосул. Две години по-късно Саладин завладява Алепо, слагайки край на управлението на Зенгидите в Сирия.

Зенгидските принцове продължават да управляват в Северен Ирак и през XIII век, като управляват Мосул до 1234 г.; тяхното управление приключва окончателно през 1250 година с монголското нашествие.

Зенгидски владетели

[редактиране | редактиране на кода]

Атабегове и емири на Мосул

[редактиране | редактиране на кода]
  • Имад ад-Дин Зенги I 1127 – 1146
  • Сайф ал-Дин Гази I 1146 – 1149
  • Кут ал-Дин Маудуд 1149 – 1170
  • Сайф ал-Дин Гази II 1170 – 1180
  • Изз ал-Дин Масуд 1180 – 1193
  • Нур ал-Дин Арслан Шах I 1193 – 1211
  • Изз ал-Дин Масуд II 1211 – 1218
  • Нур ал-Дин Арслан Шах II 1218 – 1219
  • Nasir ad-Din Mahmud 1219 – 1234
  • Badr al-Din Lu'lu ' (а не Zengid) 1234 – 1259

Емири на Алепо

[редактиране | редактиране на кода]
  • Имад ад-Дин Зенги I 1128 – 1146
  • Нур ад-Дин Зенги 1146 – 1174
  • Ас-Салих Исмаил ал-Малик 1174 – 1181
  • Имад ал-Дин Зенги II 1181 – 1183

Емири на Дамаск

[редактиране | редактиране на кода]

Емири на Синджар (в Северен Ирак)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Имад ал-Дин Зенги II 1171 – 1197
  • Кут ал-Дин Мохамед 1197 – 1219
  • Имад ал-Дин Шаханша 1219 – 1220
  • Джалал ал-Дин Махмуд 1219 – 1220
  • Фат ал-Дин Умар 1219 – 1220

Емири на Джазира (в Северен Ирак)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Mu'izz al-Din Sanjar Shah 1180 – 1208
  • Mu'izz al-Din Mahmud 1208 – 1241
  • Махмуд ал Малик ал-Захир 1241 – 1250

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ C.E. Bosworth, The New Islamic Dynasties, (Columbia University Press, 1996), 191.
  2. ↑ Kirk H. Sowell, The Arab world: An Illustrated History, (Hippocrene Books, Inc., 2002), 102.
  3. ↑ David Ayalon, Eunuchs, Caliphs and Sultans: A Study in Power Relationships, (Hebrew University Magnes Press, 1999), 166.
  4. ↑ Islam and the Crusades 1096 – 1699, Robert Irwin, The Oxford History of the Crusades, ed. Jonathan Riley-Smith, (Oxford University Press, 1999), 227.
  5. ↑ Zsolt Hunyadi and József Laszlovszky, The Crusades and the Military Orders, (Central European University, 2001), 28.
  6. ↑ Thomas Asbridge, The Crusades: The War for the Holy Land, (Simon & Schuster, 2012), 1153.
  7. ↑ William Barron Stevenson, The Crusaders in the East, (Cambridge University Press, 1907), 194.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zengid dynasty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​